Венецуела: История за петрол, бедност и тирания

Днес Венецуела се управлява от вицепрезидентката на Николас Мадуро, хората са притеснени и изплашени, а Тръмп прави всичко възможно да покаже, че всъщност всичко е заради петрола. Това заяви в предаването "Ревизия" по NOVA NEWS професорът по латиноамериканска история от университета Помона в Лос Анджелис Мигел Тинкър Салас. Той е венецуелец по рождение, който се установява в САЩ и специализира във вътрешната политика на страната и пише книга за петролната индустрия на Венецуела.

Планът на Тръмп за завземане и съживяване на петролната индустрия на Венецуела

По думите му днешната управляваща в Каракас е технократ, който като че е станала любимец на Тръмп:

"Делси Родргес е дъщеря на левичар, който е бил член на лява партия във Венецуела през 60-те и 70-те години. Той беше партизанин, член на геррия (guerilla), който се опита да свали правителството чрез партизанска война. Беше заловен, измъчван и убит по много, много жесток начин. Така че това е нейният произход. Тя има ляв произход. Учила е право. Образованието си е получила във Венецуела. Тя е учила и във Франция. Владее френски, английски и испански. Назначена е не само за вицепрезидент, но и за директор на PDVSA, която е Венецуелската Национална петролна компания. Така че тя има своя собствена политическа позиция, тя е много политически грамотна. Тя е представяна като технократ според идеологическата позиция на Мадуро. Така че в този смисъл тя има много опит, а Тръмп изглежда е влюбен в нея, след като е разговарял с нея вчера дълго време, описвайки разговора като продуктивен, учтив и смятайки, че може да прави бизнес с нея", заяви проф. Салас.

Той коментира първоначалните тези на американската администрация, оправдаващи интервенцията - участието на Мадуро и неговото семейство в мащабен трафик на наркотици, чиято крайна цел е САЩ:

"Оръжията за масово унищожение по времето на Ирак и Саддам Хюсеин, в случая на Венецуела, се видоизмениха в трафик на наркотици. Два дни след отвличането на Мадуро, Министерството на правосъдието на САЩ оттегли обвинението си за "Картел де лос Солес". Казаха, че не съществува. Но през четирите или петте месеца преди интервенцията, повтаряха - картелът, картелът. След това започнаха да бомбардират корабите край бреговете на Венецуела, без да предоставят никакви доказателства. Нека стане пределно ясно, че във Венецуела не се произвежда фентанил. Венецуела няма достъп до прекурсори за производство на фентанил. Тя не произвежда фентанил, не изнася фентанил. Що се отнася до кокаина: според документите на Националното разузнаване на САЩ, между 6 и 7% от кокаина се внася от трафик през Венецуела, с произход - Колумбия или Еквадор, трафикиран през Венецуела, но предназначен предимно за Европа, а не за САЩ. По отношение на това дали държавата действително е управлявала тези маршрути за трафик на наркотици - няма съмнение, че отделни лица може да са участвали, но няма доказателства, че държавата е трафикирала дрога."

САЩ с първи продажби на венецуелски нефт за 500 млн. долара

Тогава защо? Проф. Салас признава, че първоначално е вярвал, че става дума за геополитика, но и че Тръмп е направил всичко възможно да го опровергае.

"Винаги съм твърдял, че това е геополитика, че САЩ са загрижени предимно за нарастващата роля на Китай в Латинска Америка. Ако погледнем Южна Америка, не Централна Америка и Карибите, където САЩ все още поддържат господство, а Южна Америка -  Китай е постигнал значителен напредък. Мисля, че страната внася продукти на стойност близо 518 милиарда долара в Чили, Аржентина, Бразилия, Уругвай, Парагвай, Перу. Построиха голямо дълбоководно пристанище в Шанхай, което ще свържат с железопътни линии с Бразилия. Така че Китай оказва огромно влияние в този регион. Винаги съм го разглеждал в контекста на геополитиката, но Тръмп ме опроверга. Той настояваше, че става въпрос за петрол. Винаги съм знаел, че петролът е фактор, но в речта си след отвличането на Мадуро, спомена петрол 26 пъти, наркотиците - 10 пъти, а демокрацията нито веднъж. Той превърна петрола в централна част от цялата тази операция."

Когато говорим за Венецуела, разбира се, винаги говорим и за петрол. Каква роля играе той за страната, отвъд икономиката?

"Петролът представлява 90% от чуждестранните приходи, така че има огромна зависимост от него. Това е причината, поради която старият министър на въглеводородите през 1960 г., Хуан Пабло Перес Алфонсо, настояваше за създаването на ОПЕК, а Венецуела беше член-основател на организацията. През 1976 г., когато петролът беше национализиран, той настояваше, че петролът е „изпражнението на дявола, което оцапва всичко във Венецуела“. Така че петролът прониква в икономиката по много начини, независимо дали става дума за държавни бюджети, инфраструктура, образование, жилища, и всички те са потърпевши от тези периоди на бум и на спад."

И макар днес да не е ясно накъде ще потегли страната след намесата на САЩ, сигурно е, че самите венецуелци усещат несигурност за своето бъдеще:

"Има несигурност. През седмицата след интервенцията имаше огромна несигурност. Сега сред определени сектори цари усещане за еуфория. Чуждестранните банки ще се завърнат. Американските петролни компании ще се завърнат. Те веднага се сещат за 90-те години, когато страната процъфтяваше благодарение на петрола, когато по времето на т.нар. Apertura Petrolerа или отварянето на петролния пазар - когато цените на жилищата се покачиха драстично, когато печалбите потекоха, но и никога не бяха отчетени. Повечето от тях изчезнаха в корупция, потънаха някъде на други места. Но има известно чувство на еуфория, че ще има някаква промяна. Не е ясно каква. Не всеки гледа на това по един и същи начин. Мисля, че ще трябва да видим какво ще бъде развитието през следващите няколко седмици. И ако САЩ продължават да продават петрола на венецуелците и да секвестират парите в Катар, откъде тогава Венецуела ще получи печалбите си, за да може да внася храна, стоки и услуги, лекарства и др.у от които се нуждае?"

► Венецуела - петролна история

Абсолютно вярно е, че Венецуела е страната с най-големите доказани петролни резерви в света – около 303 милиарда барела, или близо 18 процента от всички глобални резерви. На хартия това звучи като енергийна суперсила. В реалността обаче Венецуела отдавна не се държи като такава.

Имало е времена, в които венецуелската петролна индустрия работи на пълни обороти – над три милиона барела на ден. 

Това са годините, в които страната е реален фактор на световния пазар. Днес картината е коренно различна. Производството трудно достига един милион барела дневно, и то при много благоприятни обстоятелства.

Обикновеното обяснение за този срив е добре познато - държавната петролна компания PDVSA. Липса на инвестиции, изтичане на специалисти, остаряла инфраструктура, санкции. Последните са особено важни, когато говорим за суровина, която трябва да бъде изнасяна. Удари всички, които искат да я купят и гледай стагниране на износа. Всичко това е вярно, но не е най-важното.

Истинският проблем на венецуелския петрол е къде и какъв е той. Огромната част от резервите се намират в пояса Ориноко – регион, богат не на лек и лесен петрол, а на тежък и свръхтежък. 

Това не е петрол, който тече сам. Той е гъст, сярен, пълен с отпадъчни елементи, по-близо до катран, отколкото до суровина, готова за пазара. За да бъде изваден, трябва да се нагрява, да се смесва с по-лек петрол, да минава през сложни и скъпи процеси още преди да напусне земята.

Венецуелският петрол ангажира повече техника, повече енергия и повече разходи.

И тук идва ключовият момент: себестойността. Докато в страни като Саудитска Арабия или Иран барелът излиза за около 9 долара, в Русия – под 20, а в Съединените щати – малко над 20, венецуелският петрол се добива при значително по-висока цена. Той не е най-скъпият в света, но със сигурност не е и конкурентен.

Оттук идва и голямата надежда – или мит. Идеята, че САЩ могат бързо да „отключат“ венецуелския петрол, да го изнесат, и така да повлияят на световните цени. В тази картина танкерите тръгват, доларите потичат, а цената на петрола пада. Реалността обаче е по-бавна. Дори при идеален сценарий са нужни години, не месеци. Първо ремонти и кадри, после тестов добив, и чак след това – стабилни количества. Венецуелският петрол е стратегически коз, но не е бързо решение. И затова е важно да се направи едно ясно разграничение още в началото:
петролът в земята не е равен на петрол на пазара. А при Венецуела тази разлика е по-голяма от почти навсякъде другаде.

Повече гледайте във видеото.