Снимка, илюстративна: iStock
Уникално оптично изригване насочва към търсене на този вид космически обект
Астрономи установиха, че необичайно оптично изригване е резултат от разкъсване и поглъщане на звезда от черна дупка, а това, което наистина отличава това т.нар. събитие на приливно разрушаване (Tidal Disruption Event, TDE), е фактът, че участващата черна дупка изглежда принадлежи към трудноуловимия клас „черни дупки със средна маса“. Това са обекти, които десетилетия наред поставят предизвикателства пред астрономите, съобщава Space.
TDE обикновено възникват, когато звезди се приближат твърде много до свръхмасивните черни дупки в центръра на големите галактики. Огромната гравитация на тези космически гиганти едновременно сплесква звездата по хоризонтала и я разтяга по вертикала. Този процес, известен като „спагетификация“, превръща звездата в нишка от материя, увиваща се около черната дупка. Част от останките се поглъщат от нея, а друга част се изхвърля с почти светлинна скорост под формата на високоенергийни струи. Подобни събития могат да отшумяват стотици дни или дори години.
Учени забелязаха най-яркото изригване от свръхмасивна черна дупка
Това оптично изригване, обозначено като AT2022zod, беше забелязано през октомври 2022 г. и продължи малко повече от месец. То беше проследено до галактиката SDSS J105602.80+561214.7, разположена на около 1,5 милиарда светлинни години от Земята . Изригването на лъча се е случило на около 10 000 светлинни години от центъра на тази галактика, където се намира нейната свръхмасивна черна дупка. Това беше първият намек, че това не е дело на централна свръхмасивна черна дупка, а на нецентрална черна дупка със средна маса.
„AT2022zod притежава характеристиките на TDE — изригване, което наблюдаваме, когато звезда бъде разкъсана вследствие на взаимодействие с черна дупка. Тези събития по принцип не са чести, но тъй като очакваме почти всяка галактика да има свръхмасивна черна дупка в центъра си, TDE обикновено се наблюдават в централните области на галактиките“, обяснява ръководителят на екипа Кристен Дейдж от университета „Къртин“ в Австралия. „AT2022zod обаче е леко извън ядрото и е много краткотрайно в сравнение с предишни TDE, макар и изключително енергийно", допълва тя.
Откриха най-голямата струя, излъчвана от черна дупка, в ранната Вселена (СНИМКА)
При подобни разстояния TDE обичайно продължават стотици дни. „Комбинацията от това, че е домакин на елиптична галактика, известна с големи популации от звездни купове, като същевременно е извън ядрото и с кратка продължителност, ни наведе на мисълта, че това може да е една от неуловимите черни дупки със средна маса, които биха могли да съществуват извън центъра на галактиката. Това може да отвори нови пътища за тяхното търсене и изучаване“, продължава Дейдж.
Черните дупки със средна маса като космически „посредници“
Смята се, че свръхмасивните черни дупки имат маса милиони или милиарди пъти по-голяма от тази на Слънцето, докато черните дупки със звездна маса, образувани при смъртта на масивни звезди, имат маси от около три до няколкостотин слънчеви маси. Между тези два класа остава огромен диапазон, в който се предполага, че попадат черните дупки със средна маса.
Тъй като свръхмасивните черни дупки вероятно нарастват чрез сливане на все по-масивни черни дупки, логично е да се предположи, че черните дупки със средна маса играят ключова роля в този процес. Това означава, че те би трябвало да са широко разпространени във Вселената, но астрономите срещат сериозни трудности при откриването им.
Астрономите различават TDE, причинени от черни дупки със средна маса, от тези, породени от свръхмасивни черни дупки, по мястото на възникване и продължителността на събитието. Продължителността на TDE нараства с масата на черната дупка — по-кратките събития сочат към по-ниска маса.
Последвайте ни
