Голямата социална европейска държава: Прекалихме ли?

Тезата, че Европа прекали и изгради прекалено дебела социална мрежа под краката на своите граждани, рискувайки икономическия растеж, вероятно е вярна. Това заяви в предаването "РеВизия" по NOVA NEWS икономистът и бивш председател на бюджетна комисия Георги Ганев. Той коментира темата дали европейските социални системи не са станали прекалено големи и прекалено разтегнати, макар те да гарантират и сравнително ниските неравенства.

Социалната система на Европа продуцира блага, каза от своя страна Гънтрам Волф - бивш директор на института "Брюгел" и един от най-влиятелните европейски икономисти.

"Бих казал, че една важна характеристика на държавите в Европейския съюз е, че ние съчетаваме пазарна икономика със значителни свободни пазари, от една страна, с доста сериозна социална предпазна мрежа, от друга. Тази мрежа се е доказала не само като социално справедлива и равнопоставена, но на някои измерения и като ефективна за пазара на труда", каза Волф.

Ядрената енергия: Стратегическата грешка на Европа

В същото време, според Ганев, тази социална система създава рискове, които трябва да се адресират: "Тази сляпа за опортюнистично поведение социална система на Европа - ние няма да изоставим никого назад - включва и такива, които взимат житейското решение да живеят на гърба на хората. Въпросът е как вторите да не действат по този начин. В САЩ се получава, но там тази социална мрежа е доста по-тънка. В Скандинавия има щедри социални системи, но те запазват пазара. Трябва да има по-добре ориентирано социално подпомагане".

Европа обича да казва, че е изградена на принципа на солидарността. Въпросът обаче е солидарност ли е, ако е задължителна за всичките нейни граждани? "Абсолютно не. Българската пенсионна система например не е солидарна, защото нямаш избор. Солидарен си, когато има избор. Но солидарността би се проявила, ако хората видят, че това, което се заделя от техния труд, отива за хора, които наистина имат нужда. А не да подпомага опортюнисти, на които така им е по-удобно", казва Ганев.

Ако Европа наистина е прекалила и това е проблем, то остава да стане ясно има ли връщане назад? "Няма излизане, когато си прекрачил границите. Според мен Европа ги прекрачи, а големият въпрос е с колко и как да се върнем обратно без много щети. Защото това, което се случва с твърде щедрите социални системи, е следното - започва потребление на капитал. Т.е. натрупал си капитал, станал си богат и после започваш да облагаш капитала със социални приоритети. Така се създава нова среда, а в нея има проблеми. Това видяхме във Венецуела през последните десетилетия", смята експертът.

В същото време, според Волф, проблемът на Европа не е в социалните системи, а на друго място: "В своя доклад Марио Драги каза, че европейската производителност изостава от тази в Съединените щати. Но проблемът с това твърдение е, че тя не се мери в почасова производителност. Ако погледнем почасовата производителност на европейците, всъщност ние не изоставаме много от САЩ. Това е резултат от факта, че когато работиш по-малко часове, тези, в които работиш са по-продуктивни. Това позволява на хората да живеят, а не само да работят. И в този смисъл Европа има много предимства. Ако погледнем по-подробно разликата между САЩ и Европа, мисля, че голяма част от скорошния ръст в САЩ е концентриран в само няколко компании", казва той.

В крайна сметка и двамата са съгласни, че причините за тази дебела социална система в Европа имат и исторически корени - трагедията на двете големи войни и бедността след тях.

Опитът: Швеция

Олоф Палме е двукратен премиер на Швеция, той е лицето на най-радикалния и най-успешен социален експеримент в историята. Поне така твърдят голяма част от стопанските историци днес. Под неговото ръководство Швеция достига връх на социалната държава: едни от най-високите данъци в света, които "купуват" на гражданите универсални права, огромни публични трансфери, силни профсъюзи, почти нулево неравенство.

Палме е изключително прям човек и не изпуска възможност да подчертае, че за него като човек и политик, социалната справедливост е по-важна от икономическия растеж и конкурентноспособността. Готов е да жертва част от икономическата динамика на чистия капитализъм, за да постигне равенство и солидарност. А това е успех. Швеция вероятно е една от най-богатите държави в света, в горната част на всички класации за стандарт на живот, продължителност на живота, живот в относително добро здраве, качество на публичните услуги, медийна и личностна свобода.

Радикалността на Палме се ползва от успехите преди него. В периода от 1870 г. до 1914 година Швеция е най-бързорастящата икономика в Европа. По време на двете големи войни остава неутрална и продължава да расте. Към 1950 година Швеция е сред най-богатите държави в света. Това се случва заради природните ресурси - желязната руда и дървения материал. А също така и заради индустриализацията, отворената икономика, високото образование, иновациите и пазарната икономика. До 30-те години, когато трупа богатството си, Швеция е класическа капиталистическа икономика с ниски данъци и малка държавна намеса.

Повече гледайте във видеото.