България отбеляза Деня на Конституцията и юриста

Днес отбелязваме Деня на Конституцията. Тържествата се проведоха във Велико Търново, в сградата на Учредителното събрание. Честването беше открито от председателя на Конституционния съд, а приветствия отправиха президентът, председателят на Народното събрание, служебният премиер и висши магистрати.

На тази дата през 1879 г. е приета Търновската конституция – първият български основен закон, който се превръща в правната основа за изграждане на новата българска държава. Тя провъзгласява Третата българска държава за конституционна монархия с еднокамерен парламент. Преди 35 години на днешната дата е създаден Конституционният съд. 

146 години от приемането на Търновската конституция

Официалните лица бяха посрещнати в сградата на музея "Възраждане и Учредително събрание". Това е историческо място за България и за историческата и духовна столица на страната - Велико Търново. С посланието Велико Търново да бъде вписано в Конституцията като духовен и исторически център на България се обърна към конституционните съдии кметът на старопрестолната ни столица. 

В словото си председателят на парламента Рая Назарян отправи думи на признание към българските конституционни съдии. „Днес, когато тържествено отбелязваме годишнината от установяването на демократичния конституционен ред у нас, когато обсъждаме мястото и ролята на Конституционния съд в правовата държава, с гордост можем да кажем, че тази институция отговори на очакванията на обществото и на създателите си“, посочи тя.

„Търновската конституция и Конституцията на демократичните промени след 1989 година изразяват един и същ дълбок стремеж на българския народ - да живее в свободно и справедливо общество, основано на разумни правила и честно правосъдие, в общество, в което никой не стои над закона, и в което правото защитава свободата и достойнството на всеки“. Това заяви министър-председателят Андрей Гюров във Велико Търново, съобщават от пресцентъра на Министерския съвет. 

Снимка: Пресцентър на Министерския съвет

„Пътят, който България измина след Освобождението и възстановяването на своята държавност, беше труден и изпълнен с тежки предизвикателства. И вероятно трябва честно да признаем, че не успяхме напълно да достигнем всички високи цели, които Българското Възраждане постави и които намериха своя израз както в Търновската конституция, така и в тази от 1991 година“, отбеляза Гюров. Според премиера най-ясният знак за това е, че днес, повече от 35 години след началото на демократичния преход, основният проблем на българското общество продължава да бъде усещането за липса на справедливост, че правото не винаги се прилага обективно, че идеалът за истинска правова държава все още не е осъществен докрай. „Ако някой се съмнява в това, достатъчно е да погледне назад последните 10-15 години от развитието на страната ни“, посочи Гюров и добави – „казвам това, не за да звуча мрачно в празничен ден, а защото вярвам, че именно в такива дни трябва да бъдем честни със себе си“.

Министър-председателят изрази надежда, че когато има решения, към които може да бъде проявена критичност, Конституционният съд ще продължи да стои на висотата на своята мисия и отговорност. Гюров беше категоричен, че без такъв гарант една държава лесно може да поеме по пътища, които нямат нищо общо с идеалите на Възраждането нито с надеждите за свобода и демокрация, белязали времето след 10 ноември 1989 година. Премиерът припомни, че Търновската конституция е една от най-напредничавите за времето си и днешният празничен ден не е свързан единствено с отбелязване на исторически дати и институционални факти. „Това е ден, в който си даваме сметка за нещо по-голямо: за принадлежността ни към европейското цивилизационно развитие, за избора ни да бъдем европейска демокрация, за стремежа ни да бъдем по думите и завета на Васил Левски - равни с другите европейски народи“, отбеляза премиерът Андрей Гюров.

Снимка: Пресцентър на Министерския съвет

В словото си министър-председателят акцентира върху значението на юридическата професия за върховенството на правото и за мястото на Конституцията в живота на едно свободно общество. Премиерът специално отправи обръщение и към младите хора, които са избрали правото за свой професионален и житейски път. „Те са избрали една наистина достойна професия, но заедно с това са приели и едно огромно предизвикателство - да доказват всеки ден, че думите, които определят правото като изкуство за доброто и справедливото, все още носят истински смисъл. Именно те ще бъдат сред хората, които могат да превърнат България в онази справедлива, добре уредена и достойна държава, за която мечтаем още от Възраждането и чак до днес“, заяви Гюров. На всички млади юристи и на всички, които празнуват днес, министър-председателят пожела да не спират да придават смисъл на призванието да бъдеш юрист.

"Българската конституция е гарант за правовата държава. Тя обединява и пази своите граждани". Това заяви президентът Илияна Йотова на тържественото честване във Велико Търново на 35-ата годишнина от основаването на Конституционния съд на Република България и Деня на Българската конституция. В залата, където през 1879 г. Учредителното събрание приема първия основен закон на България след Освобождението – Търновската конституция, държавният глава открои историческата значимост на старопрестолния град за българската история и памет. „Тук най-добре се говори за държавност, тук се роди нова България след векове на забрава“, посочи Илияна Йотова.

Снимка: Пресцентър на Президентството

Президентът подчерта, че Учредителното събрание не просто изработва една от най-демократичните за времето си конституции, а поставя основите на непоклатими устои, върху които поколения българи надграждат идеята за мирна, свободна и равнопоставена на другите европейски народи България.

Устойчивата традиция, заложена с приемането на Търновската конституция, намери своите достойни продължители, които преди 35 години създадоха съвременната балансирана и пълноценна система от правила и принципи, които да ръководят едно свободно демократично общество. Система, която не търпи зле премерени действия, каза още държавният глава. Тя определи бащите на днешната конституция като мъдреци, съвестта и съзнанието на нацията. „Бяха понякога непримирими, с различни политически убеждения и идеи. Но грамотни хора, професионалисти, майстори на спора, виртуози в аргументите, с воля и вяра, че компромисът не е предателство, а е разум за България“, изтъкна президентът.

Снимка: Пресцентър на Президентството

В изказването си Илияна Йотова подчерта, че атаките срещу Конституцията са атаки срещу фундамента на държавата. „Доказва го всеки провален опит основният закон да се натъкми към страстите на деня, към злободневните партийни сметки и стремежите за политическо оцеляване на отделни личности. Убедихме се, че тези посегателства поглъщат всеки, който неразумно ги прави, но горчивите плодове берем всички ние“, подчерта държавният глава. Тя даде пример с последните конституционни поправки, които затрудняват работата на институциите. „Те казват на българското общество, че всеки може да променя Конституцията, както си реши. Казват – „Забравете за разделението на властите, Конституцията не е гарант за правовата държава, а политически инструмент срещу неудобен президент“, подчерта президентът.

"Конституцията е висш арбитраж за институциите, за публичните власти, но тя измерва и нас, гражданите – искаме ли правата, които ни дава, или се страхуваме от тях, познаваме ли отговорностите си или е по-лесно да ги изискваме от другите", заяви Илияна Йотова. Тя изтъкна, че по неписано правило изразите на политическа безидейност и безпомощност у нас завършват винаги с призив за промяна в Конституцията. „Вярвам, че след всеки такъв призив като неподвластно на времето предупреждение трябва да прозвучат думите на една от емблемите на българския конституционализъм Гиньо Ганев, който казваше: "Конституцията не е някакви подвижни пясъци, които променят формата си от сезонните обувки на един или друг орган на власт, или политик, който смята, че светът е започнал от него. Различните предложения за промени в конституцията не могат да се пръкват по стаите на парламентарните групи. Те трябва да бъдат резултат на мъдър, спокоен и всестранен дебат и да се правят само тогава, когато има призната обществена нужда. Кризата в институциите не е криза в конституцията“, каза държавният глава.

Илияна Йотова приветства Конституционния съд с неговата 35-годишнина. „Съдът е призван да отстоява и тълкува духа и философията на Българската конституция. Той е съвременният носител на една забележителна държавническа, обществена и правна традиция. От конституционните съдии зависи да изпишат достойно следващите й  страници“, подчерта тя. Президентът пожела на членовете на Конституционния съд да останат на висотата на поверената им мисия, да бъдат просветен и неутрален стожер на държавността, на правовия ред и равновесието между властите, сигурна опора на разума и интересите на българските граждани. „Не се поддавайте на натиск. Днес мнозина злоупотребяват с имената ви, с институцията Конституционен съд. Искат забраната ви, уронват дори престижа ви. Това не е случайно. Когато унищожаваш авторитети и караш хората да не вярват в нищо, тогава законът става лесна плячка. А злоупотребата заменя закона и става норма“, изтъкна Илияна Йотова.

„Този град – Велико Търново, тази зала – на Учредително събрание, ни напомнят откъде започва българската модерна държавност. 35-годишната история на Конституционния съд ни показва, че тази държавност може да бъде защитавана и развивана чрез право, а не чрез сила“. Това заяви председателят на Конституционния съд на Република България Павлина Панова при откриването на тържествата за честването на 35-годишнината от създаването на институцията у нас.

С приветствието си в Деня на българската Конституция във Велико Търново Павлина Панова даде началото на поредицата от събития, с които съдът ще отбележи създаването си през 1991 г. „35 години са достатъчно време, за да се утвърди институцията Конституционен съд, и той не се подчинява на ритъма на момента“, посочи председателят на съда и допълни: „Днешният ден не е само повод за честване. Той е напомняне за нуждата от отговорност. Отговорност към правилата и правото. Отговорност към текста на Конституцията. Отговорност към гражданите, чиито права Конституцията защитава. Отговорността на Конституционния съд остава да съхранява този ред – с юридическа аргументираност и безпристрастност“.

Снимка: Пресцентър на Конституционния съд

Своите приветствия по време на форума в Деня на българската Конституция отправиха и Негово Светейшество българският патриарх и софийски митрополит Даниил, както и кметът на община Велико Търново д-р инж. Даниел Панов, председателят на Върховния касационен съд Галина Захарова, съдия Марио Димитров, председател на трето отделение на Върховния административен съд, от името на ВАС, председателят на Висшия адвокатски съвет адв. Стефан Марчев, омбудсманът на Република България Велислава Делчева и председателят на Съюза на юристите в България Владислав Славов.

Събитието продължи с доклад на проф. д.н. Милчо Палангурски от Института за исторически изследвания – БАН. С темата си „Конституционализъм и Конституционен ред“ той постави акцент върху историята и развитието на Конституцията и Конституционния съд в България. „Историците гледаме колко време една институция е оцеляла. 35 години са повече от втората и третата конституция. Това е много дълъг период. Не ми е известно някой да е атакувал Конституционния съд за нецелесъобразност, невъзможност и за ситуации, при които той да изкривява основния ни конституционен ред и строй“, каза проф. Палангурски.

Снимка: Пресцентър на Конституционния съд

В рамките на конференцията последва докладът „Спомен за началото“ на проф. Пенчо Пенев, бивш министър на правосъдието, депутат от VII Велико народно събрание и съдия от първия състав на Конституционния съд на Република България. „Виждам представителите на най-висшите институции в България на едно място. От трите власти, плюс госпожа президента. Няма по-висока оценка за работата на Конституционния съд от това“, посочи той. В изложението си проф. Пенев отбеляза, че от първия си състав до днес Конституционният съд изпълнява своята непроменима мисия и с практиката си се е превърнал в незаобиколим фактор на българската демокрация и българския конституционализъм.

Снимка: Пресцентър на Конституционния съд

Третият доклад – част от програмата на тържественото честване, изнесе конституционният съдия проф. Янаки Стоилов, който е бил и секретар на Конституционната комисия в VII Велико народно събрание. Той разгърна темата „Конституцията между дължимото и реалното“ и отбеляза, че ролята на Основния закон е преди всичко да полага нормативни устои и да очертава граници на държавната власт. „Изпълнението на решенията на Конституционния съд до голяма степен зависи от конституционния климат и от това, което наричаме правосъзнание, особено правосъзнанието и волята на прилагащите закона. Конституцията е реална, когато се прилага и защитава. Затова ние сме призвани да отстояваме конституционализма, като защитаваме Конституцията“, посочи проф. Янаки Стоилов.

Повече по темата гледайте във видеата.