Какво означава за икономиката налагането на наказателна процедура по свръхдефицит

Много пъти съм казвал – лъже се за инфлацията и за дефицита, за да влезем в еврозоната. Всички знаем, че те бяха много по-високи, отколкото се докладваше. И когато се лъжеше, в това участваха и институции – Министерството на финансите, БНБ, НСИ и дори Европейската комисия. Това каза икономистът Стоян Панчев в ефира на „Здравей, България”.

По негови думи още през 2024 година дефицитът е бил повече от 3%. Той смята, че ще се наложи да се вдигнат данъците, да се режат разходи и да се замразяват доходи.

Изпълнителният директор на Българската предприемаческа асоциация Александър Нуцов коментира, че влизането в процедура по свръхдефицит не е нещо необичайно, има и други страни които са в такава – например Белгия, Австрия, Италия, Франиця, Полша и Унгария, а тя включва – издаване на препоръки как да бъде намален дефицита.

ЕК стартира процедура срещу България заради свръхдефицит

Икономистът Васил Караиванов каза, че ситуацията не е чак толкова драматична – започва процедура, тя е около 6 месеца, първо ще се наблюдават процесите, ще има предписание какво трябва да се предприеме. След тези 6 месеца, ако няма резултат, тогава ще се пристъпи към конкретни мерки с изисквания за намаляване на определени разходи и увеличаване на данъците.

Панчев каза, че процедурата по свръхдефицит на практика не работи, въпреки че са приети нови правила. И при държавите, при които има такъв свръхдефицит, не се е стигнало до овладяването му, допълни експертът. Според него „за да не бъде една страна „бананова република”, трябва да базира решенията си на реални данни”.

Нуцов смята, че не се е стигнало до използването на лъжи за влизане в еврозоната. Той е на мнение, че държавната политика по отношение на бюджета е била структурно грешна, а това се натрупва през последните 4-5 години. Експертът смята, че трябва да се намери решение на проблема, без да се вдигат данъци и осигуровки.

Според Караиванов орязването на част от разходите ще може да доведе до постигане на дефицит под 3% за тази година. Той беше категоричен, че нашата икономика се приема добре на световните пазари.

Какво предстои за страната ни и ще бъдат ли наложени санкции от Европа коментираха в ефира на „Твоят ден” по NOVA NEWS икономистът Петър Ганев и доц. Косьо Стойчев, икономист и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“.

Ганев отчете, че голяма част от това, което ни е вкарало в текущата фискална ситуация, са политическите процеси, нестабилността, смяната на правителствата, и смяната на посоката на управление на финансите към повече разходи. Той коментира, че или трябва да направим корекция, или ще влезем в една процедура, от която би имало репутационна щета за страната ни. 

По думите на доц. Стойчев ще трябва да се внесе нов бюджет, който отразява проблемния дефицит. „Това означава съкращаване на разходите. В момента българската държава трябва да извърши собствена автокорекция, която засяга абсолютно всички обществени групи. Правителството има нелеката задача да предложи бюджет, който да отразява тази прекомерно крайна нужда”, коментира той.

„Обществото каза, че иска по-високи заплати и доходи в България, без да сме повишили производителността на труда. Правителството направи това увеличение, като ни вкара в едно голямо количество нови заеми. Тези заеми ще ги плащаме в бъдеще с данъчна политика или с по-висока производителност на труда. Ако продължаваме да инвестираме в неща, които не водят до икономически растеж и подобряване на производителността на труда в нашата страна, в един момент ще се стигне до увеличаване на данъците, което ще бъде друга форма на наказание и ще изземе онова, което ползвахме до този момент”, посочи още Стойчев.

Според заместник-председателя и главен финансов директор на Българската стопанска камара Станислав Попдончев България все още не е официално в процедура по прекомерен дефицит, а окончателното решение предстои да бъде взето от Съвета на Европейския съюз след очаквания доклад на Европейската комисия. Това заяви той в ефира новините на NOVA NEWS.

„Автоматичните механизми в бюджета, обвързването на възнагражденията в публичната сфера със средната работна заплата и минималната работна заплата със средната рано или късно водят до прекомерен ръст на разходите, който трудно може да бъде компенсиран от ръста в икономиката“, посочи той. Според него работодателските организации предупреждават за този риск от години. Той отбеляза, че въпреки ръста на данъчните приходи в последно време, той не е достатъчен, за да компенсира увеличаващите се бюджетни разходи.

Като необходими мерки Попдончев посочи ограничаване на разходите в публичния сектор, съкращаване на част от администрацията и премахване на автоматичните механизми за определяне на възнагражденията. „Възможно е дефицитът да бъде овладян без повишаване на данъците, ако се ограничат разходите“, подчерта той.

Повече гледайте във видеата.