Депутатите разглеждат в комисия план-сметката за 2026 г.

Бюджетът на държавата за следващите 5 месеца влиза за второ разглеждане в ресорната комисия в парламента. Интересен акцент е минималната работна заплата. В разчетите на план-сметката пише, че тя ще бъде 620 евро за 2026 г., но също така е записано, че се отменя механизмът, при който тя беше обвързана със средната брутна работна заплата за страната – 50% от нея. Интересното е, че няма нов механизъм, по който тя да се определя. Има само доста кратък срок – от приемането на бюджета за тази година, който трябва да започне да важи от 1 август, до представянето на новия проектобюджет пред ЕК този механизъм трябва да бъде измислен. А за момента как точно ще стане това, все още няма яснота.

Предлага се данъчните облекчения за млади родители да се вдигнат от 300 на 600 евро. Според опозицията в хазната има достатъчно пари за подобна мярка.

„Тези данъчни облекчения не са осъвременявани от 2022 г. Мина много време и затова предлагаме да се вдигнат”, настоя Теменужка Петкова от ГЕРБ-СДС.

 „Мярката е добра за българските семейства. Първо, че получават средства в най.напрегнатия сезон – обикновено в края на декември и началото на януари. Второ, средствата отиват при семейства, които реално са платили данъци”, смята Асен Василев от „Продължаваме Промяната”.

Финансовото ведомство обаче счита, че в рамките на 2026 година е прекалено късно за такива корекции, а ако се направят сега, има риск от неточни сметки.

„Данъчното облекчение вече ползвано авансово и промяната ще увеличи административна тежест за работодателите, както ще доведе до повече неточности”, посочи финансовият министър Гълъб Донев.

Тонът се изостри и заради идеята на управляващите да се намали годишния отпуск на наетите на 4-часов трудов договор. Според Слави Василев от „Прогресивна България” по този начин хората няма да приемат условия, при които по документи работят на 4 часа и получават пари на ръка. Опозицията смята, че ще има точно нулев ефект върху хазната.

„Мярката ще накара хора да не се съгласяват на условия, при които са наети на 4 часа, но всъщност работят повече”, каза Венко Сабрутев от ПП. Той определи идеята като "бухалка за работещите". 

„България не е София. Има хора, които просто трябва да работят в тези условия, за да си изкарат прехраната. В много семейства само 1 член работи”, коментира Айтен Сабри от ДПС.

Логиката на властта е, че не може повече хора, наети на 4 часа, да им се трупастаж като за 8 часа.

„Ако работиш на 2 или 3 часа, стажът ти е почасов. Ако си на 4 в рамките на 8-часовото работно време, вече изведнъж трудовият стаж се приравнява на този, който работи 8 часа. Ние се опитваме да въведем справедливост”, твърди министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова.

Разпоредбата обаче ще започне да важи от 31 декември тази година.

Почти единодушно всички депутати се съгласиха да се премахне автоматизмът в заплатите и при МВР, отбраната и НСО. От ДПС се обявиха против идеята.

„За отбраната така или иначе има заделени средства от брутния вътрешен продукт”, посочи Асен Василев от ПП .

От ГЕРБ пък искат автоматизмът да остане в сектор „Образование”.  „Ако гледаме оскотяваме на нацията, което се свежда до това, че на една улица има заложна къща, погребално бюро, игрална зала и аптека, в „Студентки град има такава улица, тогава ще се разбере социалният профил, до който сме се докарали последните години на Прехода”, каза Владислав Горанов от ГЕРБ-СДС .

Миналата седмица депутатите приеха на второ четене т. нар. "малки бюджети" - план-сметките на НОИ и НЗОК.

Депутатите приеха на второ четене бюджета на ДОО и НЗОК

При централния бюджет основните критики на опозицията са по линия на бюджетния дефицит, който до края на годината трябва да излезе на 5,7% от брутния ни вътрешен продукт. Дългът ще надхвърли 30% по БВП. До края на година средногодишната инфлация се очаква да бъде 3,5%. 

Към момента няма очаквания разчетите да се променят след днешното заседание на комисията. Според опозицията има разходи, които не описани детайлно къде ще отидат.

Още миналата седмица финансовият министър обясни, че 3,4% от тези общо 5,7% са всъщност авансово акумилирани приходи и предварително заложени плащания, които са в общ размер от над 4 млрд. евро. Без тях, смята Гълъб Донев реалният дефицит би бил 2.3%.

Основните параметри, които вече по закон, не могат да бъдат променяни са приходите, които са планирани в размер на близо 52 милиарда евро, а разходите - 57 и половина милиарда. Това означава дефицит от 5,7%. Според кабинета, без приложените от тях мерки, разликата щяла да бъде 7,4 на сто.