Политическото лято: Предстои ли затишие пред буря

Народното събрание излезе във ваканция, но политическото затишие изглежда временно. Съдбата на държавния бюджет за 2026 г., нарастващите обществени очаквания и подготовката за президентските избори очертават напрегната политическа есен. Това коментираха в студиото на "Твоят ден" политологът от „Българския институт за правни инициативи“ Теодор Славев, Мина Христова, която е социален антрополог, и проф. Росен Стоянов от „Галъп Интернешънъл Болкан“.

Според Славев основните обществени притеснения остават свързани със социално-икономическата ситуация. „Очаквам напрегната есен, в която синдикатите вече заявяват готовност за протести. Бюджетът се очертава като основната политическа буря, но към нея се добавят и фактори като международната обстановка и президентските избори“, заяви той.

ПП и ГЕРБ сезираха КС за Бюджет 2026 и подкрепиха взаимно жалбите си

Мина Христова обърна внимание на обществените очаквания към финансовата политика на правителството.  Според нея е възможно да наблюдаваме ръст както на очакванията, така и на нетърпението и недоверието.

„Управляващите останаха в реториката на предизборната кампания. Те се страхуват да навлязат същински в политиката, а времето за кардинални промени изтича. Допълнителен фактор са и свръхочакванията, които бяха създадени“, коментира проф. Стоянов.

По отношение на работата на властта Славев подчерта необходимостта от обществен контрол „Всяка власт има склонност към по-малка прозрачност и именно затова ролята на обществото и медиите е да бъдат коректив на управляващите“, коментира политологът. „В кабинета има голяма последователност по отношение на кадровата политика, което означава, че новите политически проекти много трудно могат да намерят административен и кадрови ресурс“, сподели още той.

Славев коментира и бъдещата роля на премиера Румен Радев в контекста на международната политика. „Радев вероятно ще се опита да се причисли към по-консервативния политически елит в Европа. Това е по-малцинствено течение, тъй като в момента европейското статукво е по-либерално. Съществува взаимно дистанциране с надеждата следващият изборен цикъл да излъчи повече лидери с подобни възгледи“, обясни политологът.

Според проф. Стоянов липсата на управленска програма поставя под въпрос готовността на кабинета да реализира заявените си политики. „Когато заявиш, че можеш, че си готов и че ще успееш, първото, което трябва да представиш, е управленска програма. Такава все още няма. Именно в нея трябва да бъдат разписани политиките на правителството, а те неизбежно минават през бюджета. След като план-сметката беше определена като „не наша“, трудно можем да очакваме управленска програма. Това създава един парадоксален когнитивен дисонанс“, заяви той.

По какъв начин битката за "Дондуков" 2 размества пластовете в българската политика

Според Славев опозицията остава силно фрагментирана, предимно в либералния център-дясно. Първите стъпки към известно взаимодействие обаче се виждат в размяната на подписи между ГЕРБ и ПП.

► Президентските избори

Според Теодор Славев евентуална кандидатура на Андрей Гюров би поставила нови условия в отношенията между "Продължаваме Промяната" и "Демократична България ". „Тъй като Андрей Гюров е по-близо до ПП, от ДБ вероятно ще настояват поне кандидатът за вицепрезидент да бъде тяхна партийна фигура. Дори и да не спечели, кандидатът на десницата ще се превърне в естествен претендент за лидер на това политическо пространство“, прогнозира той.

Мина Христова постави моралните противоречия между двете формации като основна пречка за обща кандидатура. „Наблюдаваме своеобразна аморфизация на общия враг на ПП и ДБ. Постоянното прекрачване на политическите граници доведе до морален разнобой. Всяка от двете формации се стреми да бъде възприемана като по-моралната и по-автентичната“, посочи тя.

„За кандидатурата на Гюров първо заговориха Иван Костов, а след това и ген. Атанас Атанасов, въпреки че Гюров е фигура на ПП. Искрено се съмнявам, че избирателите на ПП, ДБ и ГЕРБ се интересуват от политически сглобки. Те искат кандидатура, която да обедини и консолидира вота и да не позволи на левицата да концентрира властта във всичките ѝ измерения“, коментира професор Стоянов.

ПП очаква решението на Андрей Гюров: Ако се кандидатира за президент, ще го подкрепим

Христова също подчерта необходимостта от единна кандидатура, но изрази съмнение, че тя ще бъде постигната „именно заради тази игра между моралност и неморалност“. „Фрагментацията вече се пренася и към електоратите, а обществото често гласува за личности, а не за политики или партии“, обясни тя.

В заключение проф. Стоянов предупреди, че демокрацията има нужда от реална политическа алтернатива и обясни, че ако липсва такава, всяка власт е способна да се самокорумпира.

Целия разговор гледайте във видеото.