28 закона и 89 решения е приело 52-рото НС през първата си сесия

През първата си сесия 52-рото Народно събрание е приело 28 закона и 89 решения. Това показва справка на дирекция „Законодателна дейност и парламентарен контрол“ и парламентарния пресцентър.

От 30 април до 31 юли 2026 г. парламентът е имал 39 пленарни заседания.

В 52-рото Народно събрание са постъпили общо 163 законопроекта, като 114 от тях са внесени от народни представители. По време на първата сесия в парламента са внесени 137 проекторешения, от които 98 от народни представители, както и 2 проекта за обръщения и декларации.

През първата сесия Народното събрание прие Закона за държавния бюджет за 2026 г., както и бюджетите на Националната здравноосигурителна каса и на Държавното обществено осигуряване за тази година. Беше гласуван и Закон за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности. Парламентът прие изменения в Изборния кодекс, в Закона за съдебната власт, в Наказателно-процесуалния кодекс, в Закона за държавния дълг, в Закона за защита на конкуренцията, допълнение в Закона за защита на потребителите и др.

Народното събрание избра Министерски съвет с министър-председател Румен Радев, както и председатели на Държавна агенция „Разузнаване“, Държавна агенция „Национална сигурност“ и подуправител на НЗОК. Със свои решения парламентът възложи на Сметната палата да извърши одит за съответствие при финансовото управление на Агенция „Пътна инфраструктура“, в Министерството на финансите на публичните финанси за периода от 1 януари 2020 г. до 31 май 2026 г. и на социалните плащания от бюджета на Министерството на труда и социалната политика и бюджета на Държавното обществено осигуряване в НОИ за периода от 1 януари 2020 г. до 30 юни 2026 г.

Парламентът насрочи изборите за президент и вицепрезидент на 25 октомври 2026 г. Народното събрание прие и процедурните правила за условията и реда за отправяне на предложения за кандидатури, предлагане на кандидати, представяне и публично оповестяване на документите, проверка на професионалните и нравствените качества на кандидатите, изслушване на кандидатите и избор на членове за съдийската и прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет от квотата на парламента.

Народното събрание реши да бъде открит филиал в структурата на Бургаския държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“ в Добрич.

Какво предстои след първото заседание на 52-рото Народно събрание

Парламентарен контрол

В 52-рото Народно събрание до 14:00 часа на 31 юли 2026 г. са зададени 765 въпроса и са отправени 10 питания. Парламентарен контрол е провеждан в 10 пленарни заседания за петъчния парламентарен контрол. Блицконтрол е провеждан в рамките на две пленарни заседания, а в четири е имало изслушвания.

Парламентарното време за осъществяване на контролната функция на Народното събрание през първата сесия е било 37 часа и 56 минути. В този период използваните форми на парламентарен контрол са въпроси и питания, изслушвания и блицконтрол.

От зададените въпроси с писмен отговор са 602, а 163 – с устен. Отговорено е на 546 въпроса, а 64 са били оттеглени. Били са отправени 10 питания с устен отговор, като на 6 от тях е отговорено в рамките на сесията.

21 въпроса са задали народни представители от всички парламентарни групи към министър-председателя и вицепремиерите по време на блицконтрола.

Парламентът прие машините да говорят, за да се запази тайната на вота на незрящите

Само три месеца след като прекрачи прага на парламента, Иван Янев вече отчита първия си сериозен успех след дългогодишна битка. Депутатът от "Прогресивна България" е сред основните радетели за реформа в изборните правила, така че тайната на вота на незрящите да се запази. 

"Ние казваме на друго лице, на нашия придружител, за кого да гласува. Тоест тайната на вота изведнъж става споделена тайна", коментира Иван Янев.

Именно правата на хората с увреждания обедини управляващи и опозиция, които решиха - машините ще говорят. Според Иван Янев това е въпрос на корекции в настоящите устройства. 

"Тези машини могат да говорят. Просто софтуерът трябва да има добавка – говорещ модул, който да бъде имплементиран, и вече да могат да говорят. Не мога да кажа дали е скъпо, но тайната на вота едва ли има цена", каза депутатът.

И докато говорещите устройства могат да се приложат едва догодина, то амбицията на управляващите е още на президентските избори незрящите хора да могат да разчитат на повече тактилни шаблони. 

"Даже сега за президентските избори смятам, че тактилните шаблони би следвало да се направят и мисля, че ЦИК ще се справи. Нормалната бройка е във всяка секция с хартиени бюлетини да има един шаблон", добави той.

Подкрепа за новите текстове дойде и от обществения съвет към ЦИК. "Няма проблеми да се надградят настоящите машини за гласуване с такъв специален модул, който, от една страна ще даде възможност да се включват аудио слушалки, така че да може гласоподавателят да чува машината, екранът да бъде прочетен чрез слушалките", заяви Цветелина Пенева.

А местните избори през 2027 г. са реалистичен срок новите промени да се приложат и на практика. "Имаме достатъчно време в това число и за обучение на членовете на СИК, които ще трябва да оперират и с тези допълнителни устройства", добави Пенева.