Кане корсо: Кога внушителният пазач се превръща в опасност?

Кане корсо (Cane Corso Italiano) е една от най-разпознаваемите италиански породи кучета. Известно със своята сила, интелигентност и силно развит защитен инстинкт, то е предпочитан избор както за охрана, така и като семеен любимец, когато е правилно социализирано и обучено.

⇔ Древен произход

Породата води началото си от древните римски молоси – едри кучета, използвани във войната, за охрана на имоти и добитък. След разпадането на Римската империя Кане корсо се превръща в универсално работно куче в селските райони на Южна Италия, където помага при охрана на ферми, лов на диви прасета и управление на добитък.

През XX век породата почти изчезва, но благодарение на усилията на италиански кинолози през 70-те години започва нейното възстановяване. Международната киноложка федерация (FCI) официално признава породата през 1996 г.

Снимка: iStock

⇔ Опасно ли е Кане корсо?

Породата често попада сред определяните като потенциално опасни заради внушителните размери на кучетата, силната им захапка и изключително развития защитен инстинкт. Специалистите обаче подчертават, че самата порода не е агресивна по природа, а поведението на кучето зависи в голяма степен от начина, по който е отгледано, обучено и социализирано.

Според дресьора Александър Илиев няма опасни породи кучета, а всяко кученце още от раждането си носи генетически заложена способност да хапе. Поради тази причина отговорността на хората е да се грижат за обучението и възпитанието на всички породи кучета.

Кане корсо е селектирано като пазач и има силно изразено чувство за територия и защита на семейството си. Експертите подчертават, че когато кучето охранява територията си, то не се интересува кой влиза в нея – било то гост или друг човек. В такива ситуации инцидентите стават най-вече заради невниманието на собствениците или на другите хора, като дори и най-кроткото куче може да нападне човек, ако той навлезе в територията му.

Именно затова при липса на ранна социализация или неправилно възпитание то може да стане прекалено подозрително към непознати и да реагира агресивно в ситуации, които възприема като заплаха.

Киноложките организации препоръчват породата да се отглежда от опитни стопани, които могат да осигурят последователно обучение, ясни правила и достатъчно физическа и умствена активност. Експертите не я препоръчват като първо куче за хора без опит.

В някои държави и общини Кане корсо е включено в списъците с породи, за които важат допълнителни изисквания, като задължително водене на повод, използване на намордник на обществени места или специална регистрация. Подобни правила обаче не са универсални и се различават според местното законодателство. 

В редица европейски държави породата е забранена, а в други подлежи на строги регулации. В България няма такава забрана. Според българския Закон за защита на животните е категорично забранено обучението на кучета в агресивно поведение (както чрез селекция, така и чрез дресура), но според активиста за защита на животните Явор Гечев това е един от „мъртвите текстове“ в законодателството, тъй като никой не го следи.

По отношение на условията за отглеждане у нас, законът изисква животното да разполага с достатъчно пространство спрямо мястото, където живее, но липсват ясни изисквания за това как точно да бъде обезопасено то. Освен това законът не позволява кучетата да бъдат обучавани в агресия.

Активистите за защита на животните обръщат внимание и на проблема с незаконното копиране (рязане) на ушите и опашката, което е забранено от българското законодателство. Въпреки това се срещат кучета с подрязани уши и опашки – манипулация, извършена в нарушение на закона най-вероятно от ветеринарен лекар, за да се придаде по-страшен вид на кучето и то да се използва като пазач, а не като домашен любимец.

При попадане в опасна ситуация с четирикрако, експертите съветват човек да вземе голям предмет от земята, с който да го исплаши. При кучета с проблемен характер е задължително да се потърси специализирана помощ.

Според American Kennel Club (AKC) добре социализираното Кане корсо е спокойно, уверено и лоялно куче, което не проявява агресия без причина. Сходна позиция заема и The Kennel Club (Великобритания), който подчертава, че ранното обучение и отговорното отглеждане са ключови за формирането на стабилен темперамент.

Снимка: iStock

⇔ Външен вид

Кане корсо е едро, атлетично и добре замускулено куче. Основните му характеристики са:

- височина: 60–68 см при женските и 64–70 см при мъжките;

- тегло: приблизително 40–50 кг, като някои екземпляри могат да бъдат и по-тежки;

- къса, плътна козина;

- най-често срещаните окраски са черна, сива, светлобежова (fawn), червеникава и тигрова.

Главата е масивна, с широк череп и силни челюсти – отличителна черта на породата.

⇔ Характер

Въпреки внушителния си външен вид, Кане корсо е известно с уравновесения си темперамент. Според киноложките организации породата се отличава с:

- силна привързаност към семейството;

- изразен защитен инстинкт;

- спокойствие и увереност;

- висока интелигентност;

- добра способност за обучение.

Кучето обикновено не проявява агресия без причина, но реагира решително, когато възприеме заплаха.

Снимка: iStock

⇔ Подходящо ли е за семейства?

Да, но при определени условия. Кане корсо може да бъде отличен семеен любимец, ако:

- бъде социализирано още от ранна възраст;

- премине последователно обучение;

- получава достатъчно физическо и умствено натоварване;

- стопанинът има опит с едри и силни породи.

Специалистите не препоръчват породата за хора без предишен опит в отглеждането на кучета със силен защитен инстинкт.

Породата е най-подходяща за активни стопани; хора с опит в обучението на кучета; семейства, които могат да отделят време за възпитание и движение; домове с достатъчно пространство.

Снимка: iStock

⇔ Нужда от движение

Кане корсо не е куче за живот без активност. Необходими са му ежедневни дълги разходки, упражнения, обучение и задачи, които стимулират интелекта му. Липсата на достатъчно движение и социализация може да доведе до поведенчески проблеми.