Кой контролира частните школи, посещавани от над 250 000 деца у нас

Частните занимални, езикови центрове, спортни клубове, арт академии и различните форми на допълнително обучение отдавна са част от ежедневието на много български семейства. Зад огромния интерес към тях обаче стои сектор, за който няма единна система за регистрация и контрол.

По експертни оценки и данни на организации от сектора над 250 000 деца в България посещават всяка седмица поне една форма на частно извънкласно обучение или спорт. За сравнение - в официално регистрираните частни училища се обучават малко над 11 400 ученици.

МОН сезира прокуратурата за формата на обучение на детето, убито край Околчица

Въпросът кой и как контролира подобни организации отново излезе на преден план покрай разследването по случая „Петрохан-Околчица“. Според съобщеното от прокуратурата Ивайло Калушев е използвал организирана от него школа за приключенски дейности за контакт с деца, за които държавното обвинение твърди, че са ставали жертви на сексуални посегателства. Случаят поставя по-широкия въпрос какви проверки трябва да премине човек, преди да започне да работи с деца извън официалната образователна система.

Хиляди школи, но без общ регистър

В България няма национален регистър, който да обединява всички частни детски школи и центрове. За разлика от частните училища и детските градини, които преминават през регламентирани процедури пред Министерството на образованието и науката, голяма част от извънкласните организации работят като търговски дружества, сдружения или спортни клубове.

По оценки на браншови организации броят на частните образователни центрове, занимални и школи в страната е между 2500 и 3500.

Делът на децата, които ги посещават, е особено висок в големите градове. Според цитирани демографски и социологически оценки повече от 60% от децата между 6 и 15 години в София, Пловдив, Варна и Бургас посещават поне една частна школа. Така приблизителният брой на децата, които всяка седмица попадат в този сектор, надхвърля 250 000.

Омбудсманът иска по-строги мерки за защита на децата от сексуални посегателства

Кой всъщност упражнява контрол?

Липсата на общ регистър върви и с липсата на една институция, която да наблюдава целия сектор. МОН няма правомощия върху всяка организация, която се представя като „детски център“, „академия“ или „школа“, ако тя не попада в конкретно регламентирана образователна категория.

Вместо това контролът е разпределен между различни институции според характера на дейността и евентуалното нарушение.

Държавната агенция за закрила на детето следи за спазването на правата и безопасността на децата и може да извършва проверки при сигнали за насилие, небрежност или рискова среда.

Регионалните здравни инспекции проверяват условията в помещенията и спазването на санитарно-хигиенните изисквания. Когато се предлага храна, контролни функции има и Българската агенция по безопасност на храните.

НАП от своя страна следи за спазването на данъчното законодателство, включително отчитането на плащанията, а при спортните клубове роля има Министерството на младежта и спорта чрез системата на спортните федерации.

На практика това означава, че една школа може да попадне в полезрението на няколко различни институции, но няма един орган, който да разполага с цялостна информация за дейността ѝ.

От занимални в апартаменти до липса на надзор

Всяка година проверки установяват нарушения в детски центрове, лагери и школи. Сред проблемите са занимални, организирани в апартаменти, гаражи или приземни помещения, които не отговарят на необходимите санитарни или противопожарни условия.

При рискове за децата ДАЗД може да издава задължителни предписания. Такива проверки могат да последват и инциденти по време на спортни или приключенски лагери, включително при недостатъчен надзор.

Премиерът за „Петрохан-Околчица“: Трябва да стигнем до дъното на педофилската организация

Отделно от безопасността стои финансовият контрол - при установени данъчни нарушения НАП разполага със собствени механизми за санкции.

Въпреки това към момента няма единен публичен регистър, от който родителят да може да провери на едно място кой стои зад дадена школа, каква квалификация притежават хората, работещи с децата, и през какви проверки е преминала организацията.

Особен риск при дейностите на открито

Отделна категория са школите и клубовете, които организират планинарство, катерене, пещернячество, рафтинг, ориентиране и други занимания с по-висок физически риск.

По данни, цитирани от федерации и туристически организации, между 60 и 80 лицензирани клуба у нас работят активно с деца и младежи в подобни направления.

При тях важна част от правилата и квалификационните изисквания се определят от съответните спортни организации и федерации. За инструкторите се предвиждат специализирани обучения, свързани с безопасността, работата със специфична екипировка и оказването на първа помощ.

На този фон остава въпросът дали техническата квалификация е достатъчна, когато става дума за продължителен и непосредствен контакт с деца. Според представената информация няма общо изискване всички инструктори в подобни частни структури да преминават психологическа оценка само поради факта, че работят с непълнолетни.

Стотици хиляди деца в система без единна рамка

Частните школи изпълняват важна роля - от изучаването на чужди езици и изкуства до спорта, технологиите и развитието на практически умения. Много от тях сами изграждат правила и стандарти за безопасност.

Проблемът е в другата част на пазара - там, където зад определението „школа“ или „академия“ може да стои организация, която не преминава през предварителна единна процедура за одобрение и остава разделена между контролните правомощия на няколко институции.