От детската градина до първи клас: Как ще се установяват образователните дефицити

Правителството предвижда въвеждането на подготвителен езиков клас за децата, които не владеят български език на необходимото ниво за постъпване в първи клас. Мярката е записана в управленската програма, а срокът за изпълнението ѝ е септември 2027 г.

Междувременно Министерството на образованието и науката предлага въвеждането на единен подход за оценка на развитието на децата в детската градина. Целта е още преди постъпването в училище да бъде установено дали детето е готово за първи клас и дали има нужда от допълнителна подкрепа.

Преходът от детската градина към училище често е вълнуващ, но може да бъде и притеснителен за децата и родителите. Учители споделят, че проблеми в развитието или образователни дефицити нерядко се установяват едва след започването на учебната година.

„Според мен като начален учител е от огромно значение да знаем предварително за проблемите на децата, тъй като можем да започнем да работим веднага по тях, а не тепърва да ги откриваме и да търсим решения“, обясни главният учител в начален етап на образование в 170. СУ Моника Николова.

"Прогресивна България" предлага промени в Закона за предучилищното и училищното образование

Предложеният от МОН подход предвижда развитието на децата да се проследява в шест области – двигателни умения, фина моторика, практически умения, когнитивно развитие, езиково развитие, както и социално-емоционални умения.

„Ако се види, че детето има затруднения в двигателното развитие, учителят ще работи през учебната година, за да развива тези умения и в края на годината ще може да проследи дали детето има напредък“, каза началникът на отдел в МОН и експерт в системата на предучилищното образование Ваня Георгиева.

В детските градини специалистите ежедневно работят с деца с различни образователни потребности. При установяване на затруднения учителите разговарят с родителите и при тяхно съгласие се включва ресурсна подкрепа.

„Извикваме родителите, съобщаваме им нашето мнение, даваме им съвети и при тяхно съгласие децата получават ресурсно подпомагане. Много често обаче имаме отказ“, разказа Дияна Янева от 135. детска градина „Мое детство“.

В училище при необходимост също се изготвят индивидуални планове за работа и се включват специалисти като психолози, ресурсни учители и логопеди. Според експертите единната оценка ще даде възможност за по-ранна реакция при затруднения. „Вярвам, че това усилие е по-скоро в полза на децата. Когато имаме ранен сигнал, имаме повече методи и повече решения, за да помогнем“, заяви специалистът по ранно детско развитие, психолог и логопед Йорданка Енева.

Предложените промени са публикувани за обществено обсъждане. Срокът за становища е до 9 септември.

Репортаж: Стажант-репортер Ивайла Върбанова