Защо тийнейджъри се увличат по неонацизма

Нацистски символи, хитлеров поздрав и „жестът на Тесак” - това показват снимките, които група тийнейджъри публикуват, след като пребиват до смърт 37-годишния Георги Кузев на Младежкия хълм в Пловдив. С позирането си те подражават на руския неонацист Максим Марцинкевич познат като Тесак, създал движението „Оккупай педофиляй”. Под прикритието на фалшиви профили, членовете му се представят за непълнолетни и примамват мъже, за да ги бият и унижават, да заснемат посегателствата и да разпространяват клиповете и снимките онлайн. Марцинкевич умира в затвора при неясни обстоятелства през 2020 г., но неговият модел се трансформира и продължава да привлича подрастващи както в дигиталния, така и в реалния свят.

Идеологията като оправдание за агресията

Според историка проф. д-р Даниел Вачков крайният национализъм предлага лесни обяснения за сложни обществени процеси. „Когато има набелязан враг, естествено възниква и омраза. Обикновено „виновниците" са представители на някое малцинство. Не бих казал, че имаме някакви, дори формални основания в България да се развива крайна омраза към малцинствени групи. По-скоро сред младежите има модно течение - да се показваш силен, да имаш по-изявена позиция“, обяснява Вачков.

Жестокото убийство на Кузев историкът коментира така: „Те го набеждават за педофил. И така в собствените си очи вече имат морално оправдание за действията си - представят жертвата като заплаха. Това е много характерно за комунистическите и фашистките държави - да ликвидират хора, без изобщо да са доказали тяхната вина".

Силата на групата и размиването на индивидуална отговорност

Според криминалния психолог Даниел Генков младите хора имат естествена потребност от групова идентификация и търсят места, където да се чувстват приети. Понякога обаче именно тези среди влияят негативно.

„Има едно явление в групата и то се нарича деперсонализация. Свързано е с размиване на индивидуалните граници на егото заради анонимността на „глутницата". Там си способен да направиш неща, които не би бил способен да извършиш сам", посочва Генков.

Поведението на децата не бива автоматично да се свързва с агресия от омраза, преди да се докаже тяхната съпричастност, смята киберекспертът и заместник-ректор на Академията на МВР Илин Савов.

Хибридният модел на радикализация: Онлайн и офлайн

Радикализацията сред подрастващите следва специфична схема в дигиталната ера. Савов описва процеса като „хибриден модел".

„Онлайн, офлайн, онлайн... На децата се представят конкретни видеа или кратки трейлъри, благодарение на алгоритмите в дигиталното пространство. След това те търсят утвърждаване, запознавайки се на живо с членове на конкретни групи. След тази среща под формата на нормален разговор, те отново се връщат в дигиталното пространство, където получават потвърждение. Именно това е рисковият момент - след спечеленото доверие подрастващият започва да получава наставления. Това е опасна световна практика", коментира експертът.

Савов подчертава, че е ключово да се установи причината за интереса на децата - дали са отделени от семействата си, дали имат лош пример, или просто са объркани.

Ролята на социалните мрежи и отговорността на родителите

Според Даниел Генков в платформите се разпространява съдържание, което е токсично и може да стане основа за тревожни и депресивни разстройства и насърчаване на нездрави модели на поведение.

„Трябва да има контрол и мониторинг върху тези платформи от страна на държавата. Не бива тя да обвинява единствено семейството и да прехвърля отговорността“, отбелязва Генков, но подчертава, че все пак водещите фигури остават родителите.

Още по темата гледайте във видеото.