Колко бързо българите започнаха да използват генеративен AI
Когато човек търси кардиолог, адвокат по наследствено право или майстор за ремонт на баня, проблемът рядко е липсата на информация. По-трудната задача е да се установи на коя информация може да се вярва.
ChatGPT постепенно заема място между първоначалното търсене и крайния избор. Вместо потребителят сам да отваря десетки сайтове, профили, карти и форуми, той може да опише конкретен казус и да поиска сравнение по специализация, местоположение, цена, професионален статус или репутация.
За българския пазар това е особено интересна промяна: потребителите навлизат в генеративния AI сравнително бързо, докато дигиталното присъствие на много местни специалисти остава фрагментирано.
Колко бързо българите започнаха да използват генеративен AI?
Данните на Националния статистически институт показват, че през 2025 г. 22,5% от хората на възраст 16–74 години в България са използвали генеративен AI като ChatGPT, Copilot, Gemini или BgGPT. При групата 16–24 години делът достига 50%, при 25–34-годишните е 36,4%, а сред хората с висше образование — 41,2%. Общо 20,2% от населението използва подобни инструменти за лични цели.
Проучването на НСИ е проведено сред 8421 души и 4258 домакинства през април–юни 2025 г., което го прави една от най-надеждните актуални отправни точки за реалното разпространение на генеративния AI в България.
Това не означава, че всеки пети българин вече избира лекар или адвокат чрез ChatGPT. Национално представително изследване конкретно за този тип избор все още липсва.
Но потребителската база вече е достатъчно голяма, за да се появи нов модел на търсене:
„Намери ми адвокат в София, който работи основно с наследствени спорове.“
„Как да избера ортопед за проблем с коляното и какво да проверя предварително?“
„Как да сравня двама майстори за цялостен ремонт на баня?“
Разликата е съществена. Потребителят вече не търси само страница. Той очаква предварително филтриран отговор.
Как ChatGPT променя самия процес на избор?
Традиционната търсачка показва резултати. Потребителят трябва сам да ги интерпретира.
При генеративното търсене част от тази работа може да бъде извършена преди първото посещение на сайт. ChatGPT Search може да преобразува въпроса в по-
конкретни търсения, да използва актуални уеб източници и при подходящи настройки да взема предвид местоположението при локални заявки.
Така „адвокат Пловдив“ може да се превърне в далеч по-прецизен разговор:
„Търся адвокат в Пловдив за спор между наследници за недвижим имот. Кои критерии са най-важни, кои специалисти изглеждат релевантни и откъде мога да проверя статута им?“
Тук се появява съществената разлика между класиране и препоръка. В класическата търсачка потребителят вижда поредица от резултати. При AI интерфейса той може да получи вече синтезиран кратък списък.
Но алгоритъмът работи само с информацията, която може да открие и разбере. Непълен профил, стар адрес или неясно описание на услугите могат да доведат до пропуск или неправилна интерпретация.
Защо изборът на лекар е специфичен за българския пазар?
Здравеопазването е интересен пример, защото България едновременно има развита национална дигитална инфраструктура и сравнително ниско потребителско използване на някои онлайн здравни услуги.
В доклада „Цифрово десетилетие 2026“ Европейската комисия отчита резултат 89,56 от 100 за достъп до електронни здравни досиета в България през 2025 г., при средно 86,51 за ЕС. Година по-рано българският резултат е 87,47.
OECD допълва картината: Националната здравноинформационна система интегрира почти 400 болници, около 30 000 специалисти, лаборатории и дентални услуги. Към 30 април 2025 г. в нея са регистрирани над 520 млн. електронни здравни документа.
И все пак поведението на пациентите изостава спрямо инфраструктурата. Според Country Health Profile 2025 около 40% от българите са търсили здравна информация онлайн през 2024 г. срещу 58% средно за ЕС, а около 18% са записвали лекарски час онлайн срещу 40% за Съюза.
Към 20 август 2026 г. НЗИС вече отчита 438 096 активни потребители на eЗдраве, 4,61 млн. издадени рецепти през eRx и около 24 000 лекари, използващи eRx месечно.
Това създава подходяща среда AI да играе ролята на навигатор между проблем, специалност, лечебно заведение и публично достъпни данни. При здравен избор обаче препоръката трябва да бъде последвана от проверка в официални регистри и директна консултация.
Защо адвокатите и майсторите оставят различни цифрови следи?
При адвокатите има силен официален сигнал. Единните регистри на българската адвокатура позволяват проверка на професионалния статус и търсене по критерии като населено място, адвокатска колегия, език и области на правото.
Регистърът обаче не показва кой адвокат комуникира най-добре, какъв практически опит има с конкретен тип спор или как структурира възнаграждението си. Тук AI трябва да комбинира официалната проверка с професионален сайт, публикации, публично описана практика и независими мнения.
При майсторите средата е по-фрагментирана.
Централният професионален регистър на строителя е важен при строителни предприятия и дейности, за които се изисква вписване, но не представлява универсална база за всеки водопроводчик, бояджия или малък ремонтен екип.
Допълнителен сигнал идва от НСИ: през 2025 г. едва 3% от предприятията в строителството, включени в изследването за ИКТ, използват AI технологии — най-ниският дял сред разглежданите отрасли. За всички изследвани предприятия делът е 8,5%.
Тук има важна методологична подробност: статистиката на НСИ за предприятията обхваща компании с поне 10 заети, докато голяма част от местните майстори са микропредприятия или самостоятелни изпълнители. Европейската комисия оценява, че през 2024 г. 91,9% от предприятията в българския нефинансов бизнес сектор са микропредприятия с до 9 заети.
Затова при локалните услуги реални снимки от обекти, конкретно описани дейности, район на работа, актуални контакти и детайлни клиентски мнения могат да бъдат по-ценни от общ корпоративен текст.
Как AI разбира дали един местен бизнес е подходящ?
За специалиста AI видимост означава не просто да присъства онлайн, а информацията за него да може да бъде открита, интерпретирана и свързана с конкретен потребителски въпрос.
Да разгледаме два майстора.
Първият има сайт с текст: „Извършваме качествени ремонти на достъпни цени.“
Вторият посочва, че извършва цялостни ремонти на бани в София и Перник, работи по ВиК, хидроизолация и полагане на плочки, показва завършени обекти и обяснява как се формира офертата.
За човек вторият профил е по-полезен. За генеративна система — също, защото съдържа повече конкретни характеристики, които могат да бъдат съпоставени със заявката.
Това е особено важно на българския пазар. Според НСИ през 2025 г. само 49,7% от предприятията с поне 10 заети имат собствен уебсайт. 38,7% публикуват описание на продукти или услуги и ценова информация, а 15,8% предлагат онлайн поръчка, резервация или записване.
Липсващата информация не е просто маркетингов недостатък. За AI тя означава по-малко проверими сигнали.
Защо Google остава важен, когато потребителят пита ChatGPT?
Появата на генеративните системи не премахва необходимостта от SEO оптимизация. Техническата достъпност, ясната структура, локалните страници, качествените описания на услугите, външните споменавания и авторитетът на сайта продължават да определят колко лесно една информация може да бъде открита.
Променя се обаче крайната точка.
Преди основната цел често беше потребителят да види резултата и да кликне. Сега част от съдържанието може да бъде извлечена, сравнена и обобщена в AI отговор още преди посещението на сайта.
За местен бизнес това увеличава стойността на конкретното съдържание: отделни услуги, обслужвани райони, квалификация, реални казуси, ясни условия, цени или начин за формирането им и въпроси, които клиентите действително задават.
Как един бизнес се подготвя за препоръки от AI системи?
При GEO Оптимизация съдържанието се разглежда и през друг въпрос: може ли генеративната система да извлече от страницата ясен, проверим и достатъчно конкретен отговор?
Адвокатски сайт например трябва да показва не само „гражданско право“, а конкретни типове казуси. При лекарски профил трябва ясно да се различават специалност, квалификация, лечебно заведение и начин за записване. При един майстор е полезно да се виждат видът на ремонта, районът, реални проекти, ориентири за цена и гаранционни условия.
Дигитални екипи като WD7 вече следят именно тази промяна — от борба единствено за позиция в резултатите към изграждане на информация, която може да бъде разбираема и при класическо, и при генеративно търсене.
Българският бизнес все още е в сравнително ранна фаза: през 2025 г. 8,5% от предприятията, изследвани от НСИ, използват AI технологии, спрямо 6,5% година по-рано.
Това означава, че навлизането тепърва ще променя не само маркетинга, но и начина, по който потребителите откриват локални услуги.
Какво остава решаващо, когато AI участва в избора?
ChatGPT може значително да съкрати пътя между „имам проблем“ и „имам няколко подходящи варианта“. Той обаче не премахва необходимостта от проверка.
За българския потребител най-разумният модел е AI да служи за откриване, структуриране и сравнение, а официалните регистри, реалните препоръки и директният разговор — за окончателната оценка.
За бизнеса промяната е също толкова конкретна: предимство ще имат специалистите, за които онлайн може да се установи ясно какво правят, къде го правят, за кого е подходяща услугата им и защо информацията за тях заслужава доверие.
Източници и проучвания
1. Национален статистически институт (НСИ) — „Използване на информационни и комуникационни технологии в домакинствата и от лицата – 2025“
Източник за данните, че 22,5% от българите на възраст 16–74 години са използвали генеративен AI през 2025 г.; при 16–24-годишните делът е 50%, при 25–34-годишните — 36,4%, а при хората с висше образование — 41,2%. НСИ отчита също, че 20,2% са използвали генеративен AI за лични цели.
НСИ – ICT usage in households and by individuals 2025
2. Национален статистически институт — „Използване на ИКТ и електронна търговия в предприятията – 2025“
Това е източникът за няколко от пазарните показатели в статията: 8,5% от предприятията с поне 10 заети използват AI през 2025 г.; при строителството делът е едва 3%; 49,7% от предприятията имат собствен уебсайт; 38,7% публикуват описание на продукти/услуги и ценова информация, а 15,8% предлагат онлайн поръчка, резервация или записване.
НСИ – ICT usage and e-commerce in enterprises 2025
3. European Commission — Bulgaria 2026 Digital Decade / Country Report
Тук е актуалният показател за достъпа до електронни здравни досиета: България достига 89,56 точки през 2025 г., при 86,51 средно за ЕС. Това е официалният източник за тези две стойности и е по-коректно те да бъдат приписани на Европейската комисия, а не на OECD.
European Commission – Bulgaria Digital Decade 2026 report
4. European Commission — Digital Decade 2026 eHealth Indicator Study
Изследването разглежда зрелостта на електронното здравеопазване във всички държави от ЕС и показва, че средният комбиниран резултат за ЕС достига 87% през 2025 г. Методологията използва 12 подпоказателя, свързани с налични здравни данни, доставчици, достъп и удостоверяване.
Digital Decade 2026 eHealth Indicator Study
5. OECD — „OECD Reviews of Health Systems: Bulgaria 2026“
Това е източникът за данните относно мащаба на Националната здравноинформационна система: интегрирани са почти 400 болници, около 30 000 специалисти, лаборатории и дентални услуги. OECD посочва още над 19 000 здравни професионалисти, над 3 600 аптеки и повече от 520 млн. регистрирани електронни здравни документа към 30 април 2025 г.
OECD Reviews of Health Systems: Bulgaria 2026
6. Национална здравноинформационна система — статистика за eЗдраве и eRx
Към 31 юли 2026 г. НЗИС отчита 409 111 активни потребители на eЗдраве, 4,61 млн. издадени рецепти през eRx и приблизително 24 000 лекари, които активно използват eRx месечно. Това е динамична статистическа страница, затова стойностите могат да нарастват след датата на публикацията.
НЗИС – статистика за мобилните приложения през 2026 г.
7. European Commission — Country Health Profile / Bulgaria 2026
Източник за данните, че през 2024 г. приблизително 40% от българите са търсили здравна информация онлайн срещу 58% средно за ЕС, а 18% са записвали медицински час онлайн при 40% средно за ЕС.
European Commission – Bulgaria health and digitalisation data
8. European Commission / JRC — SME Country Fact Sheet Bulgaria 2025
Източник за структурата на българския бизнес. По оценки за 2024 г. микропредприятията с 0–9 заети представляват 91,9% от предприятията в нефинансовия бизнес сектор. Малките компании са 6,7%, а средните — 1,2%. Данните са оценки на Joint Research Centre, базирани на национални и Eurostat серии.
Bulgaria – SME Country Fact Sheet 2025
9. Единни регистри на българската адвокатура
Официалният регистър позволява търсене на адвокати по адвокатска колегия, населено място, име, език и области на правото. Той е подходящ като първичен източник при проверка дали даден адвокат е вписан и каква публична професионална информация е посочена за него.
Единни регистри на българската адвокатура
10. Министерство на здравеопазването — публични регистри на лечебните заведения
Официалният източник за проверка на лечебни заведения в България. Регистърът включва лечебни заведения за болнична помощ и други категории, както и достъп до информация за извънболнична помощ, акредитирани лечебни заведения и ценоразписи.
Министерство на здравеопазването – лечебни заведения
11. Камара на строителите в България — Централен професионален регистър на строителя (ЦПРС)
Източникът е релевантен при проверка на строителни предприятия и изпълнители, за които законът изисква вписване. КСБ посочва, че регистърът се води и поддържа от специализирана комисия в съответствие със Закона за Камарата на строителите и правилника за ЦПРС.
12. OpenAI — официална документация за ChatGPT Search
Това е първичният източник за описанието как ChatGPT Search може да преформулира потребителската заявка в по-конкретни търсения, да използва информация за местоположението при релевантни локални заявки и да показва цитирани интернет източници.
13. OpenAI — информация за класирането на сайтове в ChatGPT Search
OpenAI посочва, че класирането се основава на множество фактори, които целят да предоставят надеждна и релевантна информация, и че не съществува начин да бъде гарантирана най-висока позиция. За техническата достъпност на сайт е необходимо OAI-Searchbot да има разрешение да го обхожда.
OpenAI Help Center – достъпност и класиране в ChatGPT Search
Редактор: Никола Тунев
Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни
