Депутатите се събраха на извънредно заседание, приеха промените в Закона за държавния служител

Народното събрание започна есенната си сесия с извънредно заседание, свикано по инициатива на управляващите. То беше открито тържествено - с химните на България и Европа. Приети бяха промените в Закона за държавния служител, които са обвързани с изпълнението на ангажименти по Плана за възстановяване и устойчивост.

Една от основните промени предвижда въвеждането на задължителен тест за почтеност при кандидатстване за ръководни и експертни длъжности, определени като позиции с висок корупционен риск.

Част от измененията са насочени и към повишаване на квалификацията и разширяване на възможностите за обучение на служителите в държавната администрация.

Управляващите си поставят три ключови срока:

► До 31 август - промени в Закона за държавния служител, свързани със средствата по ПВУ.
► До октомври - приемане на Бюджет 2027.
► До началото на ноември - правосъдната реформа и избор на нов състав на ВСС.

Промените предизвикаха сериозни критики от опозицията. Според ГЕРБ–СДС, „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“ няма ясни критерии какви ще бъдат тестовете за почтеност, а хората, които пък вече са назначени на тези длъжности, няма да бъдат подлагани на такива тестове.

„В рамките на следващите три месеца във всички процедури за заемане на длъжности с висок корупционен риск няма да се изисква и да се прилага тест за почтеност на служители, които са започнали преди или след влизането в сила на закона своето кандидатстване в тези процедури. Реално действащото правителство има пълната свобода в рамките на три месеца да проведе конкурси, да назначи служители на тези позиции, без за тях да се изисква каквато и да е проверка за почтеност”, заяви Рая Назарян от ГЕРБ-СДС.

„Отварят се много големи полета, които, за съжаление, нека да видим каква ще е практиката, могат да доведат до злоупотреби. Тези, които ще бъдат премествани или пък временно назначавани по заместване, те или няма да имат задължение за преминаване на този тест, или пък дори да не са го положили успешно, те могат да бъдат оставени на съответната длъжност от органа по назначаване”, каза Надежда Йорданова от „Демократична България”.

„Какво означава думичката „може“? Означава, че този закон на практика може да се прилага, може и да не се прилага. Татко може да ми купи колело, може и да не ми купи. Независимо от резултата от теста”, каза Велислав Величков от „Продължаваме промяната”.

„Сега е много лесно да отправим критики към този законопроект, но трябва да се отбележи, че в момента, ако трябва към всички държавни служители да се насочат тези тестове, те са около 20 хиляди. А не трябва да се забравя, че само след една година на такъв тест ще преминава и общинската администрация, което неминуемо ще затрудни още повече органите. Но все пак трябва да има и технически възможности за това”, каза Иван Вачев от „Прогресивна България”.

Депутатите се връщат на работа: Бюджет 2027, законите по ПВУ и ВСС - сред приоритетите

Според опозицията един от основните проблеми в приетите промени е липсата на достатъчно ясни критерии за провеждането на тестовете за почтеност на държавните служители.

Велислав Величков от ПП определи теста като „голяма енигма“. По думите му към момента не е ясно какво точно ще представлява проверката, как ще бъде определян прагът за успешно преминаване и каква ще бъде допустимата граница за грешка.

Критики отправи и Тома Биков от ГЕРБ. Според него основната причина законът да бъде приет са средствата по Плана за възстановяване и устойчивост. „Този закон се приема за едни 200-300 млн. по Плана, няма никакъв друг смисъл“, заяви той.

От управляващото мнозинство отхвърлиха част от критиките. Милен Трифонов от „Прогресивна България“ призна, че на този етап няма конкретен критерий, но посочи, че трудно подобни детайли могат да бъдат предварително разписани в закона, тъй като тестът по своята същност е психологически.

Трифонов отхвърли и твърденията, че новият механизъм може да бъде използван за натиск върху администрацията. По думите му, ако управляващите са целели „реваншизъм“ спрямо държавните служители, са могли да предвидят различен механизъм чрез тестовете за почтеност.

С промените се въвежда и възможност държавните служители да работят дистанционно до два дни седмично.

В дневния ред на извънредното заседание е включена и точка по предложение на ГЕРБ, свързана със законодателството за подпомагане на земеделските производители.

По традиция в началото на нова парламентарна сесия политическите сили представят декларации, в които очертават основните си приоритети за предстоящите месеци. Това ще стане в сряда, когато ще се проведе първото редовно заседание от есенната сесия.

От конституирането си на 30 април до 31 юли парламентът е приел нов антикорупционен закон и промени в още пет закона в изпълнение на ангажиментите по Плана. 

Малко преди заседанието се проведе Комисия по отбрана, на която присъстваше и Димитър Стоянов. Министърът на отбраната определи действията на Иран като „много добра хибридна операция“, която според него е получила подкрепа и от български политици. Той предупреди, че подобни действия ще продължат и призова политиците у нас да бъдат по-отговорни при коментарите си по позиции, идващи от Техеран.

По отношение на самолетите Стоянов заяви, че те са напуснали България съгласно предварително планирания график, за който българските власти са били информирани. По думите му тази информация не е могла да бъде оповестена предварително пред обществото.

Военният министър подчерта, че темата трябва да бъде разглеждана значително по-сериозно, и разкритикува български политици, които според него коментират „по безотговорен начин“ изявленията на иранската страна.