Бюджет 2027 пред европейски контрол: Работодатели и експерти очакват големи реформи и свиване на разходите

Подготовката на Бюджет 2027 ще премине по нови правила и при по-силен европейски контрол върху публичните финанси. До понеделник Министерството на финансите трябва да обобщи предложенията на бюджетните организации за план-сметките им за следващата година и актуализираните прогнози до 2029 г.

Какво означават новите изисквания и къде държавата трябва да търси възможности за ограничаване на разходите? Темата коментираха в „Твоят ден“ бившият социален министър Христина Христова и изпълнителният директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България Добрин Иванов.

Христова обясни, че промените не са свързани единствено с членството на България в еврозоната или с размера на бюджетния дефицит. Те са част от новата европейска рамка за наблюдение на публичните финанси, която изисква промени и в българското законодателство.

Одобрена е бюджетната процедура за 2027 година

„От една година сме в ситуация на нова надзорна рамка на финансите и бюджетите на държавите от Европейския съюз“, посочи тя. По думите ѝ България трябва да отрази европейските правила чрез промени в Закона за публичните финанси и Закона за Фискалния съвет.

Една от съществените промени е свързана с начина, по който държавата планира финансите си за няколко години напред. Досегашната тригодишна средносрочна бюджетна прогноза се заменя със средносрочен фискално-структурен план.

„Вече всяка държава от Европейския съюз е длъжна да дава фискално-структурен план с перспектива за периода на правителството. Когато едно правителство влезе в ролята си, трябва да представи такъв план до края на мандата си“, обясни Христова.

Добрин Иванов уточни, че за България този период е четиригодишен и в документа трябва да бъдат заложени основните политики на правителството, както и прогнозите за приходите, разходите и бюджетния дефицит.

„Не изготвяме вече средносрочна бюджетна прогноза, която беше тригодишна. Изготвяме средносрочен фискално-структурен план - четиригодишен, в който посочваме основните политики на правителството и предвижданията за ръста на приходите и разходите и съответно на бюджетния дефицит“, каза Иванов.

По думите му новите правила променят и сроковете за Бюджет 2027. Проектът вече трябва да бъде внесен в Народното събрание до 15 октомври вместо до 30 октомври, тъй като преди това предстои съгласуване на европейско ниво.

Европейската комисия ще следи особено внимателно бюджетния дефицит и развитието на разходите, посочи Иванов. Според него новата система дава по-голяма гъвкавост спрямо стария подход, но същевременно европейският контрол върху политиките за приходите, разходите и публичните финанси остава съществен.

Икономисти определиха бюджета за 2026 г. като преходен, според тях истинският тест за властта ще бъде през 2027 г.

Христова допълни, че при оценката на разходите ще се отчита и кои от тях действително са под контрола на правителството. По думите ѝ например разходите за лихви и част от средствата, свързани с европейско финансиране, се разглеждат по различен начин.

Според Добрин Иванов най-големият въпрос е какви реформи ще бъдат заложени в новия бюджет. „Голяма мистерия е какво ще бъде представено в Бюджет 2027. Ние се надявахме и очакванията ни бяха още в Бюджет 2026 да видим основните реформи, които бяха обещани в предизборната кампания и които видяхме в програмата на правителството“, коментира той.

Иванов посочи, че Бюджет 2026 е бил представен с дефицит от 5,7% и почти без реформи. Затова според него очакванията към следващата план-сметка са значително по-големи.

Той даде положителна оценка на постигнатото споразумение за механизма за определяне на минималната работна заплата, тъй като размерът ѝ влияе както върху приходите, така и върху разходите на държавата. Като друга положителна стъпка Иванов посочи работата по Националния план за възстановяване и устойчивост. По думите му очакванията за загуба на средства по плана са намалели значително спрямо прогнозите отпреди няколко месеца.

Сред секторите, в които според работодателите са необходими сериозни промени, Иванов постави на първо място образованието. Той се позова на последните резултати от изследването PISA и предупреди, че проблемите в училище впоследствие се пренасят директно върху пазара на труда и икономиката.

„Тези хора три години по-късно излизат на пазара на труда или влизат в университетите. Това са хората, които след това създават брутния продукт, а те не са конкурентни на своите връстници и като работници не са достатъчно производителни и продуктивни“, заяви Иванов.

Започва подготовката за Бюджет 2027

Според него именно образователната реформа ще има дългосрочен ефект върху икономиката, доходите, жизнения стандарт и развитието на страната. Промени са необходими и в здравеопазването и държавната администрация.

Христина Христова определи задачата пред правителството и финансовия министър като изключително тежка. Според нея основният проблем е размерът на публичните разходи. „Трябва да се направи голямо свиване, голямо съкращаване на държавните разходи. Това е най-големият проблем. Последните пет-шест години разходвахме средства, които не сме произвели, които нямаме“, заяви бившият социален министър.

По думите ѝ през този период са се натрупали сериозни дисбаланси в държавната администрация, включително при възнагражденията в отделните структури. Христова смята, че трябва да бъдат преразгледани и механизмите, при които определени заплати се увеличават автоматично.

Освен администрацията, тя открои образованието, здравеопазването и пенсионната система като сфери, в които са необходими промени. „Ние вече драстично не произвеждаме хора с необходимите за икономиката ни и за общественото ни развитие качества. Това е много голям проблем“, каза Христова за състоянието на образованието.

Бившият социален министър постави въпроса и за устойчивостта на пенсионната система. По думите ѝ т.нар. швейцарско правило за осъвременяване на пенсиите засега се запазва, но трябва да се направи по-широк анализ на начина, по който функционира системата.

Христова смята, че трябва да бъде преразгледан и обхватът на ранното пенсиониране. Тя припомни препоръки на европейски експерти то да се ограничава преди всичко до професии, при които хората действително са изложени на сериозни рискове – например при работа под земята, във въздуха и под водата.

Според нея проблемът не е само финансов. Ниското доверие в публичните системи и усещането за несправедливост също създават сериозно обществено напрежение.

Добрин Иванов смята, че вече са направени първи стъпки в правилната посока чрез реорганизация на отделни министерства и ведомства, съкращаване на персонал и закриване или обединяване на структури с дублиращи се функции.„Предстои голяма административна реформа“, прогнозира той и допусна, че възможности за обединяване има дори при някои министерства.

Според изпълнителния директор на АИКБ сериозни промени са необходими и в сектор „Сигурност“, включително в МВР. „Там имаме очакване наистина да се извършат съществени реформи, тъй като през последните години бюджетът е огромен и това тежи като воденичен камък на публичните финанси на държавата“, заключи Иванов.

Целия разговор гледайте във видеото.