Правителство на малцинството… има ли почва у нас?

Две правителства на малцинството е имала България до момента. Първото е на СДС с премиер Филип Димитров. То идва на власт през 1991 година и разполага със 110 депутати в парламента. Пада след вот на доверие година по-късно, тъй като губи подкрепата на ДПС.

С малцинство от 117 народни представители и разнообразна подкрепа в различни периоди управляваше и кабинетът на Бойко Борисов. В края на мандата то се крепеше с гласовете на отделни независими народни представители.

Как всъщност функционира правителство от такъв тип? Като всяко друго, то също се нуждае от поне 121 депутатски гласа, за да има решителната дума и да прокарва законопроектите си в Народното събрание. В тази ситуация обаче партията-победител ги търси сред останалите парламентарни сили, но не им предлага коалиция, нито участие в кабинета.

Срещу подкрепата си те имат право да поставят условия за политиката, която правителството ще провежда. Това най-често се случва с официално политическо решение. Не липсват обаче и случаи, в които подкрепа се дава от отделни народни представители и при неясни условия.

Тъй като не е скрепена с никакво споразумение, тази подкрепа може да бъде оттеглена във всеки един момент. Най-често при такава развръзка партиите обясняват, че кабинетът вече не се съобразява с изискванията им. Така се случи например със „Синята коалиция”, „Атака” и „Ред, законност и справедливост”, които на различни етапи оттеглиха подкрепата си към ГЕРБ.

Заради това създаването на кабинет на малцинството се смята за рисков ход, който позволява извиване на ръце, диктуване на неясни условия и безпринципни договорки. Над подобни управления винаги тегне и съмнението, че си осигурява гласове в парламента не с политически, а с други и често - непочтени средства. И най-вече – такова правителство е в постоянна зависимост от чужди решения и може да бъде свалено във всеки един момент.