Палатките пред парламента събират хора от цялата страна

От три седмици десет палатки пред Народното събрание събират хора от цялата страна. Според някои наемателите им са наемници. 

14-годишният Адриан би трябвало да се радва на своята лятна ваканция - да брои звездите, да тича с приятели или да яде сладолед с родителите си на плажа. 

Той обаче е в палатковия лагер пред Народното събрание.

 „Ние постоянно сме тук, вечер сме по протестите и ни остава по 2-3 часа да се спи”, разказва Адриан.

Той е от поколението на прехода. Онези деца, родени в кризата, израснали по площадите и възпитани от ветровете на промяната. От началото на века, момчето е проследило възхода и падението на поне 4 правителства. Научил се е вещо да борави с термини като „демокрация”, „задкулисие” и „провокатори”. Има и политически възгледи, които обаче ще спестим. В кървавата нощ на 23 срещу 24 юли е бил на първата линия в обсадата на парламента.

„Бях много уплашен, но се справих. И не отнесох палките, както малкото детенце, което беше пострадало”, разказва Адриан.

Той е талисман и част от постоянното присъствие в палатковия лагер. От изграждането си до днес това място е приютило стотици временни жители. Хора от всички краища на България, дори и чужденци. 

Радко е строителен работник от района на Пловдив. Запален планинар от години, той е взел най-необходимото за оцеляване в екстремни условия.

„И в пустинята, и в планината без вода не става нищо. Това е допълнителна постелка. Ако някой има без завивка, го обслужвам. Ето и спален чувал. Доста е трудно да се живее тук. Вечер на практика е невъзможно да се спи”, разказва Радко Рачев. 

Провизии носят всички - кой, каквото и колкото има. Приятели и съмишленици помагат в обезпечаването на най-необходимото. Помислено е и за отпадъците.

 „Събираме ги в найлонови чували. Винаги има контейнер тук, който сутрин се изпразва и се връща”, разказва Радко Рачев.

За 3 седмици пред парламента двама народни представители са проявили интерес към хората в палатките.

„Единият беше от ГЕРБ, другият от БСП. Двамата като минаха оттук, поинтересуваха се кои сме и за какво се борим. Ние има казахме, че искаме тяхната оставка. Те казаха: „Да, няма проблем”. Отидоха и забравиха за какво става въпрос”, обяснява Георги Маринов. 

В центъра на политическата вихрушка лагерът често става обект на провокации, разказва комендантът на лагера Цветозар Вълков. Наскоро хванали външен човек, който къртел павета непосредствено до палатките.

„Отидохме и го питахме, какво прави. Той каза: „Аз германец турист, взима паве за спомен”. И случайно до нас имаше една германка. Аз й казах: „Я ходи го питай нещо на немски”. Оказа се, че той една дума на немски не знае”, разказа Цветозар Вълков.

До дни депутатите излизат в отпуск. Палатките обаче остават. Остава и белият роял, на който всеки може да изсвири своята лична серенада за политическия елит.

„Аз знам със сигурност какво искат хората, честните хора. Да има честност и прозрачност в ръководенето на държавата. Да има условия за честен труд”, смята Радко Рачев.

Според Цветозар Вълков идеята е да има гражданското общество.

Това са думи, които нямат политическа окраска. Послания към всеки кандидат за място във властта оттук нататък. За да може 14-годишният Адриан да се радва на своето детство.