Заложните къщи отчитат спад в заемите спрямо 2011 г.
Според статистиката, линията на бедността има различни размери в различните региони. Ако през 2010-та в София размерът ѝ е бил 451 лева, в Търговище е бил 183 лева. В заложните къщи обаче тази разлика се оказва пренебрежима.
По техните данни, навсякъде клиентите им са водени от един и същ принцип. Залагат вещи от ежедневието, но под стойността, която може да получат за тях при продажба. Правят това за да не останат без пари.
В момента тенденцията е потребителите да вземат по-малки заеми от тези през 2011 г. Ако тогава най-масовите заеми са били между 100 и 200, сега са между 50 и 100 лева.
Едно възможно обяснение е, че може би се нуждаят от по-малко такива средства, което е добър знак. Това значи, че с тях успяват да покрият своите нужди.
Показателно е, че вече трайно заложните къщи не разчитат на размера на кредитите, а на оборота. В резултат са готови да работят и с нетипични, както ги определят, залози - включително препарирани животни или самоделни уреди.
Все повече млади хора оставят своите смартфони, телефони, компютри, лаптопи за по-малка сума от пазарната им стойност.
Тук с малките суми ни обясняват защо при растящ брой залагащи, няма ръст на изгорелите залози. Дават ни и нов поглед към линията на бедността - или поне за равнището, научено от безизходицата.
Всеки човек започва да си прави по-различна сметка на средствата, с които разполага и съответно започва да търси по-целенасочено конкретна сума, за да може да я възстанови и в същото време да си купи други неща.
Според националната верига заложни къщи клиентите ѝ ползват голямата част от заемите за битови сметки и лекарства.
