Какво ядат децата в училище?

Не повече от 100 метра делят двора на това училище от най-близкото павилионче. Всичко, което се предлага в него е истинско изкушение за 7-годишния Емо. Когато е с майка си обаче, му се налага да се ограничава.

Питаме Емо какво си купува, когато мама я няма.

„Купувам си кроасани, сандвичи”, заявява Емо.

„Не му позвалявам, само че много добре знаете, че когато пускаме децата си на училище, нямаме контрол над тях и те могат да си купуват всичко, което им се предоставя в лафката”, заявява майката на Емо. 

Носим любимите му храни при диетолог и четем етикетите. 

„Вече Е-тата не се изписват като Е, тоест кодово наименование на химическата съставка, а се изписват с цялото име. В момента, в който някой види този продукт, ще каже "а, тук няма нито едно Е", обяснява диетологът Ипократис Пападимитракос.

Друг капан заложен в етикетите, според експертите, е малкото количество информация, което предлагат.

„Палмово олио, подправка с аромат, лактоза, глутен и стандартното изречение "може да съдържа следи от ...”, обяснява още Пападимитракос. 

Според майката на Емо, която е лекар, именно едно такова непълно обяснение, преди време, довело до обрив на детето. Според експертите обаче подобни последствия едва ли се дължат на някоя съставка. Проблем по-скоро виждат в прекомерната консумация и не вярват, че данък върху вредните храни би я ограничил.

„Ако наистина искаме да стимулираме хората да консумират по-полезна храна, би трябвало да създадем условия за по-евтина полезна храна, а не за по-скъпа вредна”, заявява Пападимитракос.

Но най-вече трябва да информираме децата си, допълват специалистите и предлагат въвеждането на час по здравословно хранене в училище.