Русия - в геополитически ураган

Русия се намира в центъра на геополитически ураган. Крахът на режимите в Украйна и Близкия изток създаде зона на напрежение. И попадайки в завихрянето, Москва направи своя избор. Тя можеше да "свие платната" и да се остави вълните да я носят, но предпочете да запази курса и да продължи да се движи при насрещен вятър, коментира американското издание The National Interest.

Настъпателната политика на Москва ѝ осигури някои придобивки. Тя запази топката в своето

поле и умело продължи да управлява кризите за свои лични цели. Но през последните месеци управляващите в Кремъл допуснаха поне две грешки. Първо - погрешно прецениха последиците от протестите в Киев през зимата на 2014. Второ - подцениха риска от конфронтация с Турция по време на руските операции в Сирия. Без значение колко внимателно действа Москва в своята външна политика, слепите петна са слабо място дори за най-опитните водачи.

Руснаците обичат да гледат сами на себе си като на великодържавни шовинисти и сериозни играчи. Играчи, целящи за запазване на статуквото. Защото нямаше причина Москва да разполага войски на хиляди километри от границите си. Основите приоритети  на руската стратегия за сигурност са прости: отслабване на НАТО, сближаване с Китай и отклоняване на вниманието на САЩ към други места и проблеми. Русия се придържа към международното право, но това е само докато трета страна не пожелае да наруши статуквото и не започне да вреди на интересите ѝ. А когато възникне криза и неопределеност на ситуацията, Русия отговаря със сила. 

Как се вижда Русия в днешната геополитика? Съперничеството за налагане на правила на световен ред между двата центъра на геополитическото притегляне в лицето на САЩ и Китай е определящ процес за 21 век. Атлантическият блок постепенно губи тежест, а САЩ преминават от експанзия към защита на своите позиции. 

Според Кремъл Вашингтон смята, че забутаната във вътрешността на континента Русия не може да бъде сериозен икономически конкурент и следователно няма да може да образува алтернативен център на властта в Евразия. Отслабената Русия се страхува от китайската експанзия и ще бъде принудена да се превърне в партньор на Америка в нейния основен проект за XXI век: ограничаването на Китай.

Американските елити са фокусирани върху глобалното лидерство и стратегиите за отслабване на Русия. Безполезно е тук да се търсят някакви конспирации - просто Кремъл застава на пътя на глобалните планове на Америка. На Вашингтон му е безразлично дали руските елити са проамерикански или антиамерикански настроени, коментира американското издание. Тяхната позиция може да повлияе единствено на методите, чрез които САЩ ще се постараят да постигнат целите си. А що се отнася до настоящия президент - Путин, той освобождава Вашингтон от необходимостта да прави комплименти на врага.

В момент, в който американските елити не искат да се откажат от идеята за глобално лидерство, Москва не може да допусне да бъде слаба. Тя винаги е била под натиск да противопоставя своята цивилизация с тези на юг и на запад от нея. Целта на днешната война на санкции е Москва да бъде сломена и изтощена, да изчерпи ограничените си ресурси, създавайки в обществото чувство на отчаяние и неизбежен край. 

Русия смята, че ако позволи ИДИЛ да поемат контрола на Сирия и Ирак, това ще значи, че след няколко години ще получи „приятен” сюрприз - прясно обучени терористи в Северен Кавказ и Централна Азия. Според някои оценки от общо 70 000 бойци на ИДИЛ 5 000 са руснаци и граждани на страните от Общността на независимите държави. Връщайки се у дома, те ще окажат огромно влияние върху и без това нестабилното положение в Руския Кавказ и централноазиатските републики. При тези обстоятелства Москва смята, че ѝ е по-евтино да се бори с ислямистите в Близкия изток, отколкото у дома. 

Руската стратегия в Сирия има много предимства, защото изисква минимални разходи и относително ниско ниво на въвлеченост в конфликта. За да постигне своето, Русия просто трябва да дезорганизира (не напълно да унищожава) инфраструктурата на ИДИЛ. В една или друга форма Москва ще бъде в състояние да поддържа приятелския режим в Дамаск, за да укрепи своята голяма военноморска база в Средиземно море, както и да запази лидерството си в проекти за добиване на шелфов газ в Сирия, Кипър и Израел.

Русия консолидира позициите си в Близкия изток като страна, способна да извършва военни кампании зад граница. Сирийската операция демонстрира възможностите на руското оръжие, сателитните комуникации и навигационна система GLONASS, и тяхната ефективност, точност и надеждност. Всичко това е неопровержимо доказателство, че Москва запазва пълна независимост във войните от 21-и век.

Потенциалните изгоди на Русия от сирийската кампания са огромни. Както и свързаните с нея рискове. Без да иска например, Кремъл предизвика конфронтация с важен регионален играч - Турция. Анкара се интересува от свалянето на Башар Асад и използва борбата срещу ИДИЛ, за да неутрализира кюрдските групировки, борещи се в Сирия. Това не са първите разногласия по регионални въпроси между Русия и Турция, но вече цял един век двете страни не бяха използвали сила срещу друг.

В най-лошия сценарий Анкара и Москва могат да се окажат първите участници в един нов вид война. В нея няма фронт и хиляди жертви, но се нанасят опустошителни щети на космически сателити, системи за комуникация, логистични възли и интернет инфраструктура.

Редактор: Гергана Тенева

Припомнете си кое разпали конфликта между двете държави!