Снимки: Getty Images
Героите, чиито имена ще се помнят дълги години, след като всичко е станало прах и пушилка
За всяко значимо събитие в човешката история е характерно да създава собствен епос, собствена митология. Героите, чиито имена ще се помнят дълги години, след като всичко е станало прах и пушилка, са явление, без което не можем. Те не са просто обект на възхищение и повод за гордост. Техният образ има качеството да подтиква към търсене и попълване на още и още герои, по-близки до своето време.
Затова продължаваме с нашата поредица, чрез която ще надникнем в богатата съкровищница на европейските финали по футбол.
ЕВРО 1996: Маестрото на Чехословакия Карел Поборски
Чехословакия от доста време не съществува като държава. Това не може да промени историята на европейските първенства по футбол, където този отбор има запазено място с едни от най-специалните мигове. И играчи.
Когато връщаме лентата към Евро 1996, трябва само да се сетим за онази буйна грива, която си взе на щурм португалската отбрана четвъртфинала. Плеймейкърът на "Славия" Прага Карел Поборски беше решаващата фигура за своя тим в целия път до финала, а именно онзи мач и лудият му гол във вратата на Витор Баия събудиха дръзкото вдъхновение. С малко късмет кълбото остана в краката на №8 след стълкновението с двама съперници пред наказателното поле. Той продължи със същата увереност напред, когато и вратар, и защита сякаш го бяха приклещили натясно. И тогава… Тогава интелектът на твърдоглавия Поборски роди едно дяволско копване, което спечели срещата.
В полуфинала срещу Франция маестрото е сред шестте изпълнители на дузпи, които до един се разписват на Бернар Лама, преди решителен пропуск на Педрос да изпрати Чехословакия в мача за титлата. Там Поборски също е замесен в един от важните мигове – в 58-мата минута именно срещу него избраният впоследствие за №1 на турнира Матиас Замер извършва нарушение за дузпа. И досега Замер отрича да е докосвал съперника си, който се хвърля да прегръща автора на гола Патрик Бергер. Два гола на резервата Оливер Бирхоф обаче носят титлата на Германия, който става първият тим, печелил трофей от Европейското първенство след златен гол.
За Поборски следва многомилионен трансфер в "Манчестър Юнайтед", а и до днес безстрашният техничар остава рекордьор по мачове (118) за Чехия заедно с Петър Чех.
Чехия и Словакия ще вървят по отделни пътеки на Евро 2016. Научете повече за тях с Gong.bg!
Евро 1968: Ези-тура за капитана Джачинто Факети
Колко пъти сме чували, че у дома и стените помагат. Е, на Евро 1968 италианците получиха върховното потвърждение на тази максима. Титлата, която „скуадра адзура“ печели на домашното първенство, отвсякъде носи целувката на съдбата. Оставяме настрана факта, че финалът се играе в два мача, понеже по онова време равният резултат води до преиграване. Възловият момент, който буди учудване особено в наши дни, си остава полуфиналът между Италия и СССР, чиято развръзка настъпва с… хвърляне на монета.
Този случай води до промени в правилника на играта, тъй като към онзи момент не съществуват такива елементи като смени, продължения или изпълнение на удари от бялата точка за определяне на победител. Регламентът на турнира по някаква причина не предвижда преиграване на полуфинала и затова реферът Курт Ченшер привиква насаме двамата капитани в съблекалните.
Джачинто Факети винаги е бил боготворен от феновете на "Интер", ала след онзи жребий се превръща в любимец на цяла Италия. „Сан Паоло“ беше напълно разпродаден. Още в петата минута ние останахме с 10 души, понеже Джани Ривера се контузи. По онова време нямаше такова нещо като смяна и на практика изиграхме срещата с 10 души“, разказва вратарят Дино Дзоф. „После стана ясно, че победителят ще бъде определен с жребий. Ние спечелихме. Триумфът ни беше голям, понеже извървяхме целия път от квалификациите до финала, макар и с помощта на монета“.
Приносът на Факети обаче не се изчерпва само с късмета в онази стаичка. Той намира място в идеалния отбор на турнира заради невижданите по онова време оръжия в един ляв бек – скорост, бързина, техника, влечение към атаката, нюх пред гола и усет към разиграването на топката.
Първият финален мач срещу Югославия също е зареден с драма, понеже „скуадрата“ не играе никак добре и Югославия повежда рано. „Към края на мача получихме пряк свободен удар и това позволи на Анджело Доменгини да вкара. Ако трябва да съм честен, не заслужавахме да изравним. Това обаче означаваше, че ще има преиграване на финала след два дни. Там вече изиграхме перфектен мач и бихме с 2:0 след голове на Луиджи Рива и Пиетро Анастази. Този двубой спечелихме напълно заслужено“, смята избраният за №1 на турнира Дино Дзоф.
