Това сочи социологическият портрет, направен от "Галъп интернешънъл"

Исторически високи нива на недоверие към президента и обичайно високи нива на недоверие към парламент и правителство. Това е кратката равносметка от завършващия мандат – според социологическия портрет, който по традиция прави „Галъп интернешънъл“. Този социологически портрет излиза и в специална книга на „Галъп интернешънъл“.

В края на мандата си парламентът трайно се ползва с положителни оценки сред около и под 20% от пълнолетните българи и с негативни – сред над 70%. Малко по-благоприятно изглежда картината по отношение на правителството - с около и под 30% средни позитивни оценки в последните месеци и около и над 60% - негативни. 

По нива на доверие отиващите си парламент и правителство изглеждат по-добре в сравнение с мандата „Орешарски“, но без ентусиазъм в подкрепата – какъвто имаше в първия мандат на Борисов, отбелязват от "Галъп".  

Помолени да изберат между доверие и недоверие в дадена институция, българите продължават да декларират по-скоро негативни оценки – често дори и по инерция.

Победата в местните избори от есента на 2015 г. даде психологически „бонус“ подкрепа за властта, респективно за правителството. Загубата в президентските избори през есента на 2016 г. пък подейства обратно. Тя явно се отрази негативно и на личния рейтинг на премиера. Бойко Борисов започна новата година с 25% доверие и с 61% недоверие, сочи анализът. 

Неодобрението към парламента е повсеместно. Това не е новост в българския политически процес. С годините тази институция явно фокусира негативното отношение към българския политически процес като цяло. Разбира се, сред електоратите на управляващите формации отношението към парламента съдържа повече положителни оценки, но дори и там те не надделяват, пишат от "Галъп".

В последната година доверието в Цецка Цачева – председател на Народното събрание – се движеше на нива от около 20%, а недоверието – около 65%.

Мандатът на президента Плевнелиев се разви на фона на сложна политическа обстановка и това явно беше неблагоприятно за популярността на институцията, отбелязват социолозите. 

През 2013 г. беше първият осезаем спад в доверието към президента. Тогава Росен Плевнелиев подкрепи едната от страните в мащабната обществена дискусия по повод протестите срещу кабинета на Пламен Орешарски и загуби подкрепата на отсрещната страна.

"През есента на 2015 г. беше проведен референдум за въвеждане на електронно гласуване, който беше иницииран с основното участие на президента Плевнелиев. Може би това беше едно от обстоятелствата, довели до временен спад в недоверието. Допълнителна роля явно изигра и фактът, че в провелите се успоредно с референдума местни избори спечели ГЕРБ – партията, която издигна Плевнелиев (въпреки че в хода на мандата между него и ГЕРБ се проявяваха различия). Подобни „бонуси“ на подкрепа бяха характерни за ситуация около избори", се казва още в доклада на „Галъп интернешънъл“. 

В месеците от края на мандата вицепрезидентът Маргарита Попова са ползваше с 20-ина процента положителни оценки и с над 60% отрицателни.