"Не мога да повярвам, че подобно грабителство може да се случи в държава от ЕС", коментира футболната звезда

Футболната звезда Мартин Петров е сезирал Софийската градска прокуратура за източени без негово знание 3,8 милиона лева от банковите му сметки. Писмото е заведено тази година на 17 ноември, научи NOVA. 

Арестуваха 49 хакери, източили милиони от банки в цяла Европа

„Да, за съжаление тази афера е факт – каза Мартин Петров за електронното издание на в-к „Труд“. – Не мога да повярвам, че подобно грабителство може да се случи и то в държава от Европейския съюз. Изкарах парите си в чужбина, честно и пред очите на света, но ги вложих у нас. И… ето сега какво ме застигна. Не искам повече да коментирам, моля ви. Ангажирах за мой адвокат по случая корифея в търговското право Тодор Табаков, който вече работи по разнищване на аферата. Надявам се с неговия екип да помогнат накрая да има справедливост. Друга развръзка ще е срам за страната ни".

Хакери източиха хиляди от сметката на семейство (ВИДЕО)

Мартин Петров установил измамата на 18 август 2017 г. при посещение в клон на банката. Тогава разбрал, че трудовият договор на назначения му от трезора личен банкер Ирина Ч.А. е прекратен още преди 10 месеца. В този период обаче уволнената служителка продължавала да предоставя на Петров информация за неговите сметки, депозити и операции. Разбира се, той не знаел за „малката подробност“, че банковите новини и извлечения са фалшиви.

Шокът застигнал бившия национал малко по-късно, когато поискал официални справки за движението на парите му. Оказало се, че в периода 2007 – 2017 година без негово знание, съгласие и подпис са извършени над 450 платежни операции по 13 негови сметки. Сред тях дори теглене на пари в брой на каса в офис на банката, закриване и откриване на депозити и превеждане на суми на трети лица, които Футболист №1 на България за 2006 година не познавал.

Хакери източили 45 млн. долара за броени часове

В сигнала до прокуратурата са посочени няколко имена, сред които и съпругът на Ирина Ч.А. Твърди се категорично, че тя никога не е разполагала с необходимото пълномощно, подписано по надлежния ред от нейния клиент за извършване на въпросните финансови операции. Повечето от тях са осъществени, докато футболният ас е бил извън България, ангажиран с тренировъчен процес и мачове на отборите, за които е играл. Фаталната Ирина е назначена за личен банкер на Мартин Петров от 2003 година, когато той беше част от германския „Волфсбург“.

Мартин Петров афишира претенции към вътрешния контрол на банката. Също и затова, че не е уведомен за уволнението на въпросната служителка и не е получавал справки от трезора за движението на парите му.

Той настоява да се разследва и възможността да е станал жертва на организирана престъпна група, сформирана от Ирина Ч.А. вътре в трезора. Преди да сигнализира Софийската градска прокуратура, Петров е направил в присъствието на своите адвокати, серия срещи с ръководни фактори в банковата институция.

От „Труд“ са потърсили официален отговор от банката, откъде им отвърнали по следния начин: „Клиентите на банките са защитени с банкова тайна. Ако реши, клиент може да направи публични твърдения за отношенията си с банки, но ние нямаме право да предоставяме каквато и да е информация – да я потвърдим или опровергаем в медиите. В случай, че който и да е клиент оспори плащания в банката, извършваме задълбочена проверка и сътрудничим на отговорните органи”.

По случая има образувана преписка, но наблюдаващият прокурор все още не се е произнесъл.  

"Съгласно законовите разпоредби плащане от платежни сметки може да се извършва само по нареждане или с предварително съгласие на титуляря до размера и при условията, поставени от титуляря на сметката. Формата и реда за даване на съгласие за изпълнение на платежната операция и за оттеглянето на това съгласие се уговарят при сключване на договора между доставчика на платежни услуги и неговия клиент. Когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал изпълнението на платежна операция или че е налице неточно изпълнена платежна операция, доставчикът на платежната услуга носи доказателствената тежест при установяване автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране, осчетоводяването, както и за това, че операцията не е засегната от друг недостатък. В случай на неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги носи отговорност пред клиента освен ако платецът е действал чрез измама или не е изпълнил едно или повече от задълженията си по чл. 53 от ЗПУПС умишлено или поради груба небрежност. Българската народна банка осъществява надзор за спазването на изискванията на ЗПУПС и подзаконовите нормативни актове по прилагането му чрез извършване на надзорни проверки на доставчици на платежни услуги и проверки по повод на постъпили конкретни възражения от ползватели на платежни услуги. В момента БНБ извършва проверка по случая", се казва в официалната позиция на Българската народна банка по случая. 

За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК. Там очакваме и вашите коментари.