Анализ на Агенция "Франс прес"

Руснаците днес гласуват на избори, които вероятно ще доведат до четвърти мандат в Кремъл на президента Владимр Путин в момент, в който Москва е затънала в криза с Лондон и неговите съюзници заради отравянето на бивш шпионин.

В огромната страна, обхваната от 11 часови зони, изборните бюра отвориха врати в Далечния изток в събота вечер в 20.00 часа по Гринуич, а в Калининград, руският анклав на границата на ЕС, ще затворят в 18.00 часа.

След като основният конкурент на Путин Алексей Навални не беше допуснат до участие в гласуването поради правни причини, резултатът от вота е в голяма степен предвидим, като единственият елемент, който може да бъде изненадващ, е избирателната активност, коментира "Франс прес".

Бъдещият мандат на Путин - под знака на напрежение със Запада

Много анализатори казват, че след 18 г. начело – и като президент, и като премиер - умората може да се разпространи в цялата страна и много руснаци се очаква да пропуснат изборите.

Кремъл се нуждае от висока избирателна активност, за да добави по-голяма легитимност за нов мандат за Путин, който вече е най-дългогодишният лидер на Русия от времето на Йосиф Сталин.

ПОЕТАПНА ПРОЦЕДУРА

Путин заяви, че ще бъде доволен от "всеки" резултат, който му дава правото да продължи да изпълнява функциите на президент.

"Сигурен съм, че програмата, която предлагам, е правилната," каза Путин, цитиран от руски информационни агенции.

Навални отрече изборите като измама и призова руснаците да бойкотират гласуването.

Той е изпратил повече от 30 000 наблюдатели, които да наблюдават изборите, а в неделя екипът му започна да публикува списък на нарушенията от избирателните секции в цялата страна.

Вместо да го нарече гласуване, екипът на Навални определи изборите в неделя като "поетапна процедура за преназначаване на Путин".

Путин - мразен от Запада и обожаван от руснаците

"Тези, които заявиха, че" ще има по-малко фалшификации по време на тези избори, защото Путин вече е спечелил всички" са направили грешка", каза той.

В подготовката за вота настъпи нова криза със Запада, след като Великобритания замеси Путин в отравянето на бившия двоен агент Сергей Скрипал със създадено по съветско време нервно-паралитично вещество.

А Вашингтон стовари върху Москва санкции заради предполагаема намеса в изборите през 2016 г.

ПЪЛЕН КОНТРОЛ

Откакто беше избран за първи път за президент през 2000 г., Путин подпечата своята тотална власт върху принудената да мълчи опозиция и потвърди позицията на Москва в чужбина, пише в свой анализ "Франс прес".

В голяма предизборна реч той се стремеше да използва кампанията, за да подчертае ролята на Русия като основна световна сила и да се похвали с нейните "непобедими" нови ядрени оръжия.

Предишният му мандат в Кремъл бе белязан от тежките мерки срещу опозицията, анексирането на Крим, подкрепата за бунтовете в Източна Украйна, продължаващата военна намеса в Сирия и въвеждането на европейски и американски санкции - всичко това на фона на огромно влошаване на връзките със Запада.

Но 65-годишният бивш офицер на КГБ със сигурност ще удължи мандата си до 2024 г. въпреки молитвите за разрешаване на вътрешни проблеми, като широко разпространената бедност и лошото здравеопазване след вялата кампания, прогнозира агенцията.

ИКОНОМИКАТА Е УЖАСНА

Валентина Попова, 77-годишна пенсионерка, заяви, че подкрепя външната политика на Путин и ще гласува за него.

"Той няма алтернатива", каза тя пред АФП в избирателна секция в южната част на Москва. "Уважавам го за външната политика, в противен случай Русия ще загине."

В Санкт Петербург, бившата императорска столица, Антонина Курчатова също заяви, че гласува за Путин, но се надява, че нещата в Русия няма да се влошат.

Путин отива на изборите без ясен икономически план

"Много ми харесва външната си политика, прави всичко правилно, но що се отнася до икономиката, всичко е ужасно", заяви 40-годишната пред АФП.

Проведените от държавата допитвания прогнозират, че Путин ще получи малко под 70% от гласовете, като на независимия център "Левада", наричан "чуждестранен агент", беше забранено да огласява каквито и да е проучвания, свързани с изборите.

Неделята отбелязва точно четири години, откакто Путин подписа договор, обявяващ Крим за част от Русия след анексирането на полуострова от Украйна, което предизвика избухването на бунтовете в подкрепа на Кремъл в източната част на бившата съветска държава.

Този конфликт оттогава е довел до отнемането на повече от 10 000 живота.

Киев заявява, че руснаците, живеещи в Украйна, няма да могат да гласуват на изборите в неделя, тъй като достъпът до дипломатическите мисии на Москва ще бъде блокиран.

НАТИСК ЗА УВЕЛИЧАВАНЕТО НА УЧАСТИЕТО

Путин се изправя срещу един пъстър екип от седем претенденти, включително милионера комунист Павел Грудин и бившата водеща в риалити шоу Ксения Собчак, но никой от тях няма да получи повече от осем процента.

Според официални проучвания се очаква общата избирателна активност да бъде между 63 и 67 процента,

Степан Гончаров от независимия център "Левада" заяви пред АФП, че центърът очаква активността да бъде между 57 и 68 процента.

Властите изоставиха всякакви задръжки, за да осигурят огромна избирателна активност, като предлагат ваучери за отстъпка за храна и награди за най-добрите селфита, направени в избирателните секции след провеждането на сексуално натоварена онлайн кампания.

Студентите бяха предупредени, че може да се изправят пред проблеми или дори да бъдат изключвани, ако не излязат на глас, а държавните предприятия са упражнили натиск върху служителите си да отидат в избирателните секции.

Путин за пръв път стана президент, след като Борис Елцин изненадващо подаде оставка на Нова година през 1999 г. В края на втория си мандат през 2008 г. той предаде властта на своето протеже Дмитрий Медведев.

Стопаните на Кремъл: Елцин, Путин, Медведев

След това Путин беше министър-председател - макар че мнозина се съмняваха кой наистина управлява - и се завърна като президент през 2012 г.

Подготовката за последните президентски избори в Русия през 2012 г. бе белязана от огромни протести в страната срещу връщането на Путин като държавен глава.

Но тези демонстрации бяха потушени, а след като той се върна в Кремъл, последваха репресии, имаше арестувани активисти, рок група "Pussy Riot" беше закрита и влязоха в сила драконови нови закони, които криминализираха народния протест.

ВСИЧКО ЗА ПРЕЗИДЕНТСКИТЕ ИЗБОРИ В РУСИЯ ЧЕТЕТЕ ТУК

За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК. 

Редактор: Красимира Кръстева