Очакват двоен ръст на реализацията на агнешко месо у нас

Очаква се двойно увеличаване на реализацията на българско агнешко в страната спрямо 2019 г. Това сочат данните на Българската агенция за безопасност на храните.От 1 до 27 април в кланиците у нас са заклани 78 414 агнета. През миналата година, в периода от 1 април до 6 май, реализираните животни са били около 55 хиляди. Това стана ясно по време на Консултативен съвет по животновъдство, проведен днес чрез видеоконферентна връзка, съобщиха от Министрството на земеделието.

По време на срещата министърът на земеделието Десислава Танева припомни, че се очаква решение от Европейската комисия, което да позволи програмиране на хоризонтална мярка COVID-19 с недоговорените средства от Програмата за развитие на селските райони. Тя поясни, че ако мярката бъде приета, програмирането й ще бъде консултирано с бранша. „Нейното прилагане ще бъде в края на реколтната година, когато има данни за отражението на кризата върху пазарите на съответната селскостопанска продукция“, поясни Танева.

Участниците в Консултативния съвет получиха информация за предложения от страна на ЕК пакет от мерки, по повод настоящата пандемия на COVID-19, Той предвижда помощ за частно складиране в сектора на млякото и месото.

По мярка за частно складиране на определени сирена за подпомагане са допустими всички произведени сирена, както и замразена извара.  Изключение има за сирената, които не са подходящи за по-нататъшно съхранение след периода на зреене. Минималното количество на едно подадено заявление е 0,5 тона, като операторите не са ограничени в броя на заявленията. Размерът на помощта е 15,57 евро на тон за фиксирани разходи за съхранение и 0,40 евро за тон на ден договорно складиране. Договорният период на съхранение е между 60 и 180 дни. Квотата за България е определена на 889 тона, което е с 22% повече от прилаганата у нас през 2016 г. мярка за частно складиране на сирена.  

Задължителната мярка за осигуряване на администриране от всички държави-членки предлага доброволни споразумения и решения, чрез които операторите да планират производството на сурово мляко в съответствие с променящите се модели на търсене. Коментарът на Комисията по нея е, че това не е мярка за подкрепа, а такава, която да позволи на фермерите и сдруженията да поемат своята част от отговорността за адаптиране на обемите спрямо търсенето и предлагането в тази извънредна ситуация.

Другите видове помощи, които ЕК е изготвила са за частно складиране на обезмаслено мляко на прах и масло, за прясно и охладено говеждо месо от животни над 8 месеца и за частно складиране на прясно и охладено агнешко и ярешко от животни на възраст до 12 месеца.

По време на срещата бе обсъдено и предложение от МЗХГ за изменение на чл. 2 от ПМС №  70 за осигуряване на основни групи храни, произведени на територията на Република България в търговските обекти. Изменението цели да гарантира изкупуването на българско сурово мляко и същевременно да не допусне продукти, които нямат аналог и не се произвеждат в България да бъдат свалени от продажба и да не присъстват в магазините. Браншовите асоциации изразиха различни становища по предложението.

Заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ Иван Капитанов запозна участниците в срещата с финансовите инструменти, които предлага Българска банка за развитие (ББР), Фонда на фондовете, както и със стартиралата от ББР схема за предоставяне на безлихвени кредити на физически лица чрез търговските банки.

Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за информационния бюлетин на nova.bg ТУК, за да получавате най-важните новини от деня на електронната си поща.

За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК.