Към изпитите по БЕЛ и математика ще се добавят част от обществените и природни науки, поясни министърът

„Всяко дете ще бъде прието в гимназия, която съответства на неговото ниво. Децата ще се представят добре на изпитите, ако четат ежедневно, многогодишни и родители им успеят да ги мотивират да учат”, заяви министърът на образованието Красимир Вълчев в ефира на „Плюс-Минус. Коментарът след новините”. Той обясни, че в МОН не правят реформи, а по-скоро корекции и стъпки към по-компетентностен подход, който е възприет преди 4 години.

МОН иска добавяне на нови предмети към задължителните изпити след 7 клас

Според него за голяма част от програмите не стига време, заради което пък учителите „препускали” през материала. Учениците пък натрупвали дефицити, което ги демотивирало допълнително да не учат.

„Искаме децата да развиват хармоничен микс от компетентности. Това означава, че към изпитите по БЕЛ и математика ще се добавят част от обществените и природни науки. Те ще бъдат по-малко от 50%. Трябва да мотивираме децата да учат и тези дисциплини. Всички професии оттук нататък ще изискват по-интегрален микс от умения. Ако искаме децата да са по-подготвени за живота, те трябва да ги имат”, обясни Вълчев.

Вълчев: Новата учебна година ще започне присъствено

Според образователния министър голям проблем е фактът, че учениците не искат да се включват в техническо-инженерното висше образование. Причината за това, според него била липсата на интерес към природните науки. С най-голям ръст на доходите щели да бъдат точно професиите, които включват изучаването на природни науки. Според Вълчев частните уроци ще станат нерентабилни.   

„Учениците са по-подготвени, когато отделят повече време за учене. Когато учителят или родителят им помогне да разберат информацията. Когато са мотивирани да учат. Другата промяна, която се опитваме да направим, е по-голямата част от въпросите да мерят функционалната грамотност и уменията за решаване на проблеми. При нас досега по-голямата част от въпросите са изисквали заучаване ”, каза още той.

МОН въвежда предмет „Родинознание“ от следващата учебна година

Министърът увери, че голяма част от квалификациите на учителите са насочени компетентностния подход, към образователните иновации, както и към променящата се роля на учителя от лектор към човек, който да ориентира учениците в „морето от информация”.

„Най-доброто образование е присъственото, но нямахме друга опция. Това беше начинът да спасим учебната година. Успяхме да минимизираме щетите. Днешните деца ще учат, пишат и четат много повече от електронни ресурси. Не можем да вървим срещу течението, трябва да се съобразим с поколенческите характеристики. Трябва да намерим ефективния баланс”, смята той.

Красимир Вълчев коментира и това, че КПКОНПИ разследва връзката между съпругата му и съпругата на шефът на КЗП Димитър Маргаритов. Двете са сътрунички в дружество, а съпругата на Маргаритов е изпълнителен директор на издателство "Просвета".

КПКОНПИ проверява министър Вълчев за конфликт на интереси

"Министерството няма взаимоотношения с издателствата. Държавата предоставя средства на училищата, независимо кое издателство са избрали. Директорите или кметове сключват договори. Аз одобрявам само учебниците. Нямам възможност да лобирам. Ако някой от министерството или аз бяхме направили подобно нещо, щеше да се разбере", обясни той.

Министърът отрече съпругата му да има пиар агенция. А за съпугата на шефа на КЗП заяви, че тя е част от дъщерно дружество, а не директор.

  1. Получавайте безплатно най-важното от деня в пощата си