Говорят родителите и държавата

Професия или призвание – както и да определяме приемната грижа, от въвеждането й преди 8 години до днес, хиляди деца са получили подслон и подкрепа в домашна среда.

И ако към края на 2012 г. настанените в приемни семейства деца са били 1 144, днес те са почти двойно повече – 2 054, по данни към юни. Увеличили са се и кандидатите за родители – от 1 253 в края на 2012 г., към края на миналата година те вече са 2 227.

Какво означава тази статистика?

Мая, Самуил и Тони имат детска стая благодарение на приемните си родители. Семейство Янкулови, което вече е отгледало 11 деца. Историята започва преди 14 години.

„Приказката започна с едно дете. Ние имаме наш син, който родих много трудно. Дадохме обещание, че ако всичко е добре ще си осиновим още едно дете”, разказва Гергана Янкулова.

Георги Янкулов казва, че се опитва да обясни на децата си, че трябва да сме единни, но не еднакви.

Отпускат по 250 лв. еднократна помощ за осмокласниците

И ако семейството на Георги и Гергана са доказателство, че домът е възможен дори тогава, когато едно дете не расте с биологичните си родители, за други тяхната история е едно голямо изключение.

Критиците на приемната грижа я определят като лесен начин да изкараш пари, уж отглеждайки дете, а защитниците й не спират да призовават обществото и институциите за повече подкрепа и разбиране.

„Това, което прави семейство Янкулови е прекрасен пример за това как приемната грижа може да помогне на много деца да живеят щастливо в семейна среда. Приемни семейства за деца със специални потребности и дефицити в поведението се намират трудно”. Това коментира в студиото на „Събуди се” главният експерт в дирекция „Закрила на детето”  на АСП Цветанка Бахчеванджиева.

Грижите за хора с увреждания ще се считат за трудов стаж

Тя добавя, че в столицата потребността от приемна грижа е по-голяма. „Ситуацията е динамична и всичко зависи, къде се налага да се предприеме мярка за закрила спрямо дете в нужда. Важно е и къде има подходящо семейство за това дете”, добавя Бахчеванджиева.

Цветелина Радулова е приемен родител от 7 години и е отгледала 6 деца.

„Станах приемен родител, защото имам потребност. Смятам, че всеки човек трябва да помогне на някой, на който не е длъжен в този живот. Последната заплата, която получих е 832 лв. или 1.16 лв. на час”, разказва Цвети.

Тя добавя, че се чувства емоционално изтощена и без подкрепа и именно това е причината да спре да се занимава с това.

Повече по темата гледайте във видеото

Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за информационния бюлетин на nova.bg ТУК, за да получавате най-важните новини от деня на електронната си поща.

Редактор: Тони Господинов