Експерти приканиха към единна позиция за разполагането на допълнителни войски на НАТО у нас

Защо премиерът Кирил Петков и министърът на отбраната Стефан Янев влязоха в задочен конфликт за разполагането на допълнителни войски на НАТО у нас? Според бившия военен министър Велизар Шаламанов (2014 г.) ситуацията е критична по отношение на сигурността, трябва да има много добро познаване на НАТО и как то работи от новите управляващи. "Сблъсък няма между премиера и военния министър, но Кирил Петков е прав, подхождайки институционално, казвайки, че въпрос за настанявани нови войски на НАТО у нас не е обсъждан", заяви той в студиото на "Денят на живо".

От своя страна бившият зам.-външен министър Любомир Кючуков (2005-2009 г.) посочи, че държавата трябва да говори с един глас и да има институционална позиция. "Българското правителство трябва да реши дали да има войски", допълни той.

"Думата мир изчезна като понятие в международните отношения. Големият проблем е, че свикнахме с войната. Върна се при нас като легитимен и морално допустим инструмент. Наблюдаваме конфронтация между русия и НАТО, стигаща до ръба на прекия сблъсък. Сценарият военна победа е немислим, необходими са преговори", сподели дипломатът. 

За него реакцията на НАТО и САЩ към Русия е скептично-позитивна. "Възприе се идеята за преговори с Русия. Новите оръжия и войски не носят повече сигурност, а повече риск. Това е елемент от ескалиране на конфронтацията. Тревожното е, че вече в постсъветското пространство набира сила тезата, че конфликтите може да се решават по военен път.

По думите му успехът по казуса със Северна Македония означава постигане на двустранно споразумение. "Като съдържание трябва да съдържа пътна карта и поети ангажименти. Всичко това да подлежи на контрол от страна на ЕС", смята той.

От своя страна Шаламанов подчерта, че перспективата за война този път някак много пряко ни засяга. 

"Не само защото България е сред очертаните сфери на влияние, за които претендира Москва, а в същото време Алиансът прави планове да разположи свои военни на наша територия. Но и заради страха за енергийните доставки през зимата, каза той. И допълни, че нито НАТО, нито Украйна има намерение да напада Русия, всичко започна с анексирането на Крим от страна на Русия.

Стефан Янев: Не са нужни допълнителни войски на НАТО в България

За него въпросът е дали Русия ще нападне Украйна и дали тя може да се защити и каква подкрепа може да и се окаже.

"С войната не бива да има блъфиране, защото става дума за поражения и човешки жертви. До 2014 година НАТО не планираше сериозни отбранителни действия в Източна Европа, нито да разполага сили, ситуацията се промени след анексирането на Крим и военните действия на Русия на територията на Украйна", коментира Шаламанов.

Мнението му е, че решението на проблема е в преговори, да има предсказуемост и да не се блъфира от страна на Русия, защото това създава рискове.

"Уверен съм, че хората в Москва не са глупави и разбират, че исканията им няма как да се приемат и те знаят, че НАТО няма да приеме поставяне на условия от Русия. Ще се постигне някакво разбирателство. Те имат три опции да спрат влизането на Украйна в НАТО - окупация на страната, втора е силна деснтабилизация на Украйна и трета - да намери в нато троянски кон, който да нарушава интегритета на НАТО, ако България бъде заподозряна за такъв, това би било тежък удар за нас", категоричен е бившият министър.

Той каза още, че трябва да има КСНС по въпроси за отбраната на България, защото проблемите са много по отношение на окомплектоването и техниката. "Небоеспособни са цели подразделения на армията. В рамките на НАТО липсата на средства за армията в отделните страни се компенсира със съюзната соридарност, създава се механизъм та да се гарантира и военните сили да имат възпиращ характер. България трябва да възстанови доверието към себе си. Не можем да си позволим да се снишаваме, трябва да сме активни в защитаването на българския интерес", завърши Шаламанов.

Целия разговор гледайте във видеото.