НАЙ-ТЕЖКИЯТ ЯДРЕН ИНЦИДЕНТ: 36 години от аварията в АЕЦ "Чернобил"

Днес се навършват 36 години от аварията в Чернобилската атомна електроцентрала в Украйна.

На днешния ден през 1986 година избухва мощна експлозия в четвъртия блок на централата. Трудно е да се установи точният брой на жертвите.

Непосредствено загиналите са десетки, но от рак, причинен от радиацията, умират повече от 100 000 души.

Най-тежкият инцидент в историята на ядрената енергетика принуждава близо 300 000 души да напуснат домовете си, огромни райони са обезлюдени, а голяма част от Европа е обсипана от радиоактивни материали.

Засегната е и България, като тогавашните власти съзнателно не информират навреме за възникналия проблем, като не са предприети адекватни действия за защита на населението.

Преди 36 години телефонен разговор се превръща в началото на истинска трагедия
- Алло, ето ВПЧ-2?
- Да!
- Що у вас там горит?
- Взрьв на главном корпусне… между 3 и 4 блоком!
- А там люди есть?
- Да! 

Пожарът е в четвърти енергоблок на ядрената централа. Започва евакуацията на Припят.

През април 1986 година Росен Елезов учи в НАТФИЗ. В дните след аварията заминал на обучение в Москва. Без да знае за случилото се в Чернобил, прекосява Украйна.
"Минахме покрай Чернобил, пътувайки в един влак. И посред нощ, пиейки си уискито, излизам в коридора и виждам няколко момчета във военни дрехи“, разказва той.

Един от тях поискал цигара от Росен. Спомня си, че видът му го смразил. 

"Той плачеше. Сълзите му течаха. И каза – аз съм мъртвец! На 22 години съм, войник съм, идвам от най-страшното място, от Ада на Земята! Казах – чакай малко, какво става, на лагер ли си бил? Отговори – избухна атомната централа, заривахме със сгур котелното“, продължава Елезов. 

Росен поканил момчето да влезе в неговото купе. 

"Той не пожела да влезе. Каза – аз не знам какво излъчвам", добавя той.

Тогава е разбрал какво се е случило в Чернобил.

За да търси истината за Чернобил, по-малко от месец след аварията, журналистът Йото Пацов посещава евакуираните села около Припят. 

"Видяхме бита им. Видяхме как са оставили буквално храната си върху масите. Съзнавахме, че сме рискували твърде много“, казва Пацов.

По това време пише статии за Работническо дело.

"И диктувахме информация от там. По телефона. Но ако диктувам 30 реда или 50 реда, в Работническо дело излизаха 7 реда в колонка на задна страница“, добавя журналистът.

Трудът му обаче е признат от Асошейтед прес, които публикуват историите му. Една от тях журналистът няма да забрави никога. 

"В Макаров, един граничен град на зоната на поражение, се разхождаха две майки с колички. И аз реших, че не може демагогията да стигне дотам, че в количките да има бебета. Оказа се, че има“, каза журналистът Йото Пацов.