Вижте повече за празника
Само седмица, след като сме празнували Преображение Господне и седмица, след като се е открило поредното богоявление, поредното виждане и осезаване на Бога от учениците на Христос, църквата ни пренася в едно друго празнуване. Празнуване, в което се открива друга тайна. Тайната, която има отношение към всеки един човек също така, както и извършеното от Христос има отношение към всеки друг човек. Това е тайната на успението на Божията майка.
Преображение Господне – един от най-големите летни празници (ВИДЕО)
Наричаме я тайна, защото то не е засвидетелствано от евангелистите по начина, по който са ни описали всичко за Христос. То се случва много време, след като Христос е проповядвал в Палестина и след Неговото възкресение. Случва се във време, в което всеки един от апостолите е някъде по своя път, проповядвайки и изпълнявайки думите на своя учител.
Божията майка е една от тези жени в Свещеното писание, които трудно можем да заобиколим или забравим. Така, както не можем да забравим Ева, защото чрез нея и чрез Адам, ние сме това, което сме. Ние сме техни потомци и сме единосъщни с тях по плът и естество, носим всичко това, което са ни оставили. Нашето ДНК е свързано с нашите прародители.
Новата Ева, както църквата нарича Света Богородица, внася в нашето ДНК и показва на естеството ни какво означава да бъдеш друг човек или по-скоро как да бъдеш Ева отново, но втора, друга. Такава, която ще избере не просто да извърши това, което е приятно за очите и което е приятно за стомаха, това, което дава знание дори, а ще изпълни това, което Бог иска от нея. Ще изрече думите: „Некая да бъде по думата ти”; „Нека да се случи това, което си благовестил”. Това са думите, с които тя отговоря на Архангел Гавраил и думите, които тя пази през цялото време в сърцето си. Тя пази в него всичко преживяно. Затова Богородица е почитана като по-славна от всички ангелски чинове.
Преди Успение Богородично: Какво повеляват традициите в Кюстендилско
В нея, в тази нова Ева, човешкото естество показва какво означава да бъдеш послушен на Бога, в добрия смисъл на думата, а на не в нейното раболепно значение. Послушание заради любов, а не заради страх. Любовта на майката е съвсем ново проявление на това, което човек е в състояние да прояви. Любов, която е жертвена, всеотдайна и която трудно може да намери аналог.
Божията майка, бидейки послушна и бидейки със своя син и Бога буквално до края на дните си, остава с него и в своето Успение. Именно това празнува църквата. Да бъдеш с Бога в Успението, да бъдеш с него в смъртта, във всичко това, което е невъзможно да бъде преодоляно от човек, ако не беше Христос, защото в него ние празнуваме Възкресението и живота. В Христос вече смъртта не е онази крайна бездна, от която никой не се връща, а успение. Нещо, което е съвсем различно. Нещо, което е като прегръдка - прегръдката, която виждаме в срещата на майката със сина, на майката с детето. Виждаме нещо, което изпълва със смисъл думата „човек”, „син”, „дъщеря”, „чедо божие”.
Повече по темата гледайте във видеото.
Новините на NOVA - вече в Instagram, Twitter, Telegram и Viber - последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook.
Редактор: Росана Манева