„Галъп”: Ако изборите бяха днес, ГЕРБ печели вота, ПП - втора политическа сила

Ако изборите бяха днес, изборните резултати щяха да са почти същите. Това показва изследване на "Галъп", проведено между 29 октомври и 6 ноември сред 809 души по метода „лице в лице“ с таблети. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната.

ГЕРБ биха получили 25,5% от гласовете, „Продължаваме промяната“ – 20,8%, ДПС – 13,1%, „Възраждане“ – 10,5%, БСП – 9,4%, „Демократична България“ – 8%. „Български възход“ е около бариерата с 4,5%, а под нея остава „Има такъв народ“ с 3,1%. „Изправи се, България“ и ВМРО са около един процент, съответно с 1,3% и 0,9%.

В следизборни ситуации картината на общественото мнение запазва инерцията от самите избори с минимални отклонения, а понякога – и с продължаваща инерция нагоре или надолу за формациите, които са отбелязали приятно или неприятно впечатляващ за своята ниша резултат, обясняват политолозите.

Те уточняват, че ако се стигне до избори, може да има бързи мобилизации в една или друга посока, които биха се откроили още повече на фона на предполагаемо ниско гласоподаване. 

Подобно на вота от 2 октомври и в едни нови избори едва ли може да се очаква висока избирателна активност. 38% са онези, които казват, че биха гласували твърдо. 3,7% от тези, които твърдо възнамеряват да гласуват, казват, че биха гласували с: „Не подкрепям никого“. Явно популярността на тази опция се откроява след сравнително високия неин дял в последните избори. 

В днешното проучване бяха зададени и три експериментални въпроса – техните данни не бива да се четат като фиксирани обществени нагласи, а по-скоро като ориентировъчна картина на обществените инстинкти, доколкото става дума за бъдещи или хипотетични ситуации.

Бяха проверени предпочитанията в настоящата ситуация: да се състави правителство, дори с компромиси, или да се проведат нови парламентарни избори. Беше проверено и отношението към идеята да се въведе форма на президентска република. За пореден път бяха проверени и нагласите към въвеждането на еврото у нас.   

56% от запитаните избират опцията „Предпочитам да се състави правителство, дори с компромиси“, пред 26,7%, които избират „Предпочитам да се проведат нови парламентарни избори“. Останалите не могат да отговорят.

Правителство предпочитат мнозинства от близо 80% от привържениците на ГЕРБ, над 60% от тези на ДПС, близо 60% от поддръжниците на ПП, над половината от тези на БСП. И при ДБ искащите правителство не са значим дял, макар като цяло дяловете „правителство“ и „избори“ да не показват голяма разлика. Голямото изключение е „Възраждане“ – където мнозинство от близо 60% са за нови избори.

Натрупванията по електорати в една социологическа извадка не са толкова големи (особено при по-малките партии), че да се правят финални изводи, но данните в общи линии доказват вече наблюдавани тенденции – които бяха уловени и в екзит пол. 

В България трябва да се въведе форма на президентска република, по-скоро се съгласяват 24,5% от попитаните, но 47,5% са по-скоро несъгласни. Като цяло, идеята явно не събужда обществено въодушевление. Това потвърждава и предишни данни на агенцията. Следва да се отбележи, че запознатостта с детайлите по тази тема не е висока. Цели 28% не могат да преценят. 

Измежду основните електорати преобладава несъгласието с идеята, а сериозното изключение е този на БСП, където приблизително равни дялове са „за“ и „против“. Разбира се, отражение в тази тема оказва и отношението сред различните електорати към действащия президент Румен Радев.

По традиция, перспективата за въвеждане на еврото извиква известна обществена тревога. 55,9% у нас са несъгласни, че България трябва да въведе еврото, а 28,1% са съгласни. 16% не могат да преценят. Този тип нагласи у нас са стандартни от години и не представляват изненада.

Любопитното е, че електоратът, който е в най-голяма степен „за“, е този на ГЕРБ, докато всички останали, дори този на ПП показват по-скоро неохота. При „Възраждане“ и особено БСП тя клони към единодушие. Разбира се, едва ли политическите предпочитания са единствен основен фактор. Личи си, че желанието да се въведе еврото намалява с възрастта и расте с доходите. По всичко личи, че е нужна особено ясна разяснителна кампания за еврото, която да преодолее обществените страхове.

Новините на NOVA - вече в Instagram, Twitter, Telegram и Viber - последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook.