Бюджет с 3% дефицит: Какви са сценариите за финансите на държавата?

Защо новото правителство реши да изтегли Закона за бюджета, внесен от служебния кабинет? И възможна ли е финансова рамка с 3% дефицит, без да се вдигат данъците? Отговори на тези въпроси в студиото на „Здравей, България” потърсиха икономистите Михаил Кръстев и Георги Ангелов, Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България и бившият министър на труда и социалната политика Христина Христова.

„Мисля, че 3% дефицит е напълно постижима цел. В момента сме на 0,6 на сто дефицит, и то преди да влязат годишните данък печалба и еднократния данък от енергетиката. Тепърва в хазната ще влезе и свръхпечалбата от енергетиката. Реално половината година е минала и ще излезем на нула. През втората половина, ако има достатъчно събираемост и с част от капиталовите разходи, които вероятно няма да се изпълнят, ще излезем поне на нула. Просто част от проектите ще се изпълнят през следващата година”, заяви икономистът Георги Ангелов.

ПАРИТЕ В БЮДЖЕТ 2023: Различни варианти как сметката да излезе

„Очевидно имаме тежка и проблемна ситуация с бюджета за 2023 г. Всеки, който се е занимавал с бюджет, вижда, че има заложени резерви. Важното е обаче да има пари за пенсиите. Над 2 милиона души очакват преизчислението на парите за пенсиите си от 1 юли. За мен е важно да няма опасност тези средства да не се осигурят. Вече има големи промени в социалното подпомагане. Чуха се предложения от финансистите за отлагане увеличаването на пенсиите с 4 месеца или до следващата година. Важно е обаче да се направи така с бюджета, че да се осигурят социалните плащания на фона на високата инфлация”, подчерта Христина Христова.

„Основният проблем е, че свеждаме управлението на публичните финанси до една чисто счетоводна процедура. Трябва да постигнем стойност, която ни е необходима за кандидатстване в еврозоната и оттам нататък да се действа малко на парче. Публичните финанси трябва да се управляват поне със средносрочна перспектива. Когато говорим за съкращаване или замразяване, трябва да знаем, че дори да се отложат някакви разходи, били те за повишение на учителски заплати или за пенсии, това трябва да е за няколко месеца. Ако искаме да постигнем счетоводната стойност за влизане в еврозоната, са нужни компромиси”, категоричен е Михаил Кръстев.

ПЪРВО ЗАСЕДАНИЕ НА КАБИНЕТА: Задача №1 - изготвянето на бюджета, Румен Спецов отново е шеф на НАП (ОБЗОР)

„Трябва да се върнем към нормалността и да възстановим макроикономическата и финансова стабилност. Българската икономика ще продължи да расте. Поне такава е прогнозата на ЕК. В същото време прогнозираният дефицит е далеч над средноевропейския. Не може дълго време да се харчи повече, отколкото се печели - нито в семейството, нито в държавата”, посочи и Васил Велев.