Това показват официалните данни на НСИ

След година на галопираща инфлация, посоката на кривата най-накрая се промени. Инфлацията започна да пада осезаемо, а заплатите нараснаха. Какво обаче означава това за нас? Какви възнаграждения получаваме, кои са най-доходоносните сектори, в които да си търсим работа, и кой всъщност търси повече - работодателите работници или безработните - работно място?

След като оставихме в историята по-голямата част от 2023 г., е време за анализ. По-високи заплати и по-ниска инфлация - това показват изчисленията на Националния статистически институт.

Инфлационният шок, който преживя страната ни през 2022 г., отминава. Годишната инфлация за август е 7,7%, като за първи път от година и половина насам пада под 8 на сто. Ако направим сравнение с годишната инфлация за същия месец на 2022-ра, тогава е била 17,7%.

Работещите хора поискаха компенсация за по-високите цени и логично заплатите бяха повишени. Разликата между средното възнаграждение през второто тримесечие на тази година и същия период на миналата е 227 лева.

„Числата на седмицата”: Кога избирателната активност на кметски избори е била най-висока

Страната ни се оказва в дъното на класацията за Европа. Има обаче и добра новина. И тя е, че през миналата година България е била на първо място по ръст на средната заплата сред държавите членки на Европейския съюз, които не са в еврозоната.

Ето какво изчисляват от Евростат: през 2022 г. средно на час европейският работник е получавал по 30,50 евро, като разликата между най-добре платените и тези на опашката е огромна. Докато в Люксембург и Дания, които са в челото на класацията, са плащали по около 50 евро на час, в България сме получавали по 8,20. Непосредствено преди нас са румънците с 1,30 евро повече. От всички държави членки, които не ползват евровата валута, нашите заплати са се повишили най-много – с над 15%, като тенденцията е това да продължи. След нас са унгарците и румънците, а най-малко увеличение на заплатите са получили в Дания, където също не ползват евро, но по собствено желание.

Освен инфлацията, все по-осезаемият глад за кадри е другият ключов фактор, който принуждава работодателите у нас да вдигат заплатите. Ако не го направят, рискуват да загубят служителите си заради друга, по-добре платена работа, било то у нас или в чужбина. Така че, дори когато работодателят не изгаря от желание да плаща повече, той често просто поддава под пазарния натиск с ясното съзнание, че това би могло да намали печалбата му.

През второто тримесечие на годината най-голямо увеличение на заплатите са имали работещите в сферата на електрическата и топлинната енергия и горивата, строителството и транспорта. Увеличението е с между 17 и 22% в сравнение със същия период на миналата година.

Най-доходоносно, очаквано, е създаването и разпространението на информация и творчески продукти. Секторът е първенец от известно време насам. Към него спадат най-вече информационните технологии и други информационни услуги. Но този вид дейност се допълва от издаването на печатни издания и музиката, както и от производството на филми, радио- и телевизионна продукция. Средната заплата там е над 4700 лева. Над 3000 пък е възнаграждението на ангажираните в един от отраслите, в които работят най-малко хора – електроенергетика, топлофикация, газоснабдяване и горива. Най-ниска средна работна заплата получават работещите в сферата на хотелиерството и ресторантьорството, а малко повече от тях – макар и също под 1500 лв., взимат в селското, горското и рибното стопанство.

Само преди дни над 30% от промишлените предприятия се оплакаха, че именно недостигът на работната ръка затруднява дейността им. Въпреки това, в преработващата промишленост остават ангажирани най-много от работещи – повече от половин милион души от всички 2,9 милиона работещи в България. Следва търговията и ремонтът на автомобили, които дават хляб на 480 000 човека. Най-малко пък са заетите в областта на добивната промишленост и недвижимите имоти.

„Числата на седмицата”: Лидер сме в износа на слънчогледово масло, не можем без внос на домати

Работещите българи на възраст между 15 и 64 години са над 2,8 милиона – коефициентът на заетост е 70% и повечето от тях работят в частни предприятия.

Ако анализираме данните на националната статистика, стигаме до заключението, че вероятността да работиш е най-голяма, ако си мъж на възраст между 45 и 54 години. Най-много от всички работещи са именно в тази възрастовата група. Друг фактор се оказва придобитото висше образование – почти всички висшисти в България работят, като броят им достига близо 1 милион, особено ако са от София.

А кои от работещите българи са най-малко? Това са жени на възраст от 15 до 24 години, с начално образование. Едва 30 000 от тях имат работа. При живеещите във Враца коефициентът на заетост е 55%.

Повече гледайте във видеото.