Държавният глава на балканската страна в периода 2010-2015 г. даде ексклузивно интервю за NOVA

Иво Йосипович е хърватски политик, президент на Хърватия в периода 2010 - 2015 г. Той е юрист и музикант по образование - завършил е Юридическия факултет в Загребския университет и Музикалната академия на Загреб, в които в момента преподава. Има научна степен доктор и научно звание професор по наказателен процес. Автор е на 85 научни материала в хърватски и задгранични издания, както и на повече от 50 музикални композици.

Иво Йосипович даде ексклузивно интервю за Десислава Банова-Плевнелиева в рубриката „Тук и сега” на предаването „Събуди се”.

Господин президент, много Ви благодаря за гостуването! Да се надяваме, че България скоро ще влезе в еврозоната, но за нас, българите, е много важно да знаем как Хърватия се промени след въвеждането на еврото?

След въвеждането на еврото и влизането в Шенген имаме много позитивен опит. Най-важното е стабилността. Като сравнително малка икономика, ние сме по-малко открити към непредвидими тенденции в икономиката. Второ, като туристическа страна, имаме страхотни предимства от членството в Шенген и приемането на еврото. Препоръчвам Ви да направите, каквото е необходимо, защото България също е красива странат, с много туристи, която се нуждае от стабилност, както и ние. Изключително важна и полезна стъпка, която да предприемете.

Кристалина Георгиева: За 70-годишнината ми получих уникален подарък от децата си

В това отношение какъв е съветът Ви към българските политици, така че България да влезе в еврозоната и Шенген?

Има много ясни икономически параметри, просто трябва да ги изпълнявате. Това не е проблем за страна като България. Другият въпрос е настроението на хората на място. Винаги има антиевропейски настроения, нормално е, но не е полезно за страната. Всички тези истории, че са се увеличили цените заради еврото не са истина – цените се увеличават заради общите тенденции в цялата европейска икономика. Особено тази криза сега – с инфлацията, с всичко, случващо се в почти всички европейски икономики, ще бъде много по-осезаема във всички държави, които нямат единната валута.

За съжаление в Украйна ставаме свидетели на най-кървавата война в Европа след Втората световна война. Според Вас защо това се случва и как може да бъде спряно?

Ясно е, че желаният изход от войната е да се опази териториалната цялост на Украйна, да се спрат всякакви боеве и разбира се - да се анализират военните престъпления и отговорните да бъдат изправени пред съд. Не е лесна задача. Основната е да се преустановят бойни действия и тогава да се преговаря – винаги е по-добре да има преговори, отколкото боеве.

Прав сте.

Ние имаме такъв опит в Хърватия – имахме много кървава война. Ситуацията е сходна, защото руснаците и украинците са близки народи, сърбите и хърватите - също. Имахме размирици и боеве, след което бързи военни действия решиха войната. Най-голямата победа, според мен, е не на бойното поле, а на масата за преговори. Последната част от страната ни беше освободена не от въоръжени сили, а чрез преговори. Имахме процес на мирна реинтеграция на Източна Славония и беше огромен успех. Продължи до началото на 1998 г. и резултатът беше много добър. Смятам, че сега сръбските граждани се чувстват като у дома. Да, от време на време имаме проблеми, дребни неразбирателства, но като цяло се справихме много добре.

Освен политик, Вие сте били и юридически експерт, университетски преподавател, музикант, композитор… Как успявахте да ги съчетавате?

Работех усърдно. Без усърден труд няма как да си успешен в което и да било поприще. Започнах две кариери – правна и музикална. Първо бях съдия, след което преподавах  в университета. Завърших кариерата си като професор по наказателен процес и международно наказателно право. Също така участвах в съдебни спорове пред Международния съд на ООН и Международния наказателен трибунал за бивша Югославия. От другата страна завърших музикална академия, та паралелно се занимавах и с музика. Приятелите ми все казваха какъв късметлия съм с две любови. Да, имах две любови – музиката и правото, но после се появи и трета – политиката. Така станах политик и не съм очаквал, че ще бъда такъв, нито че ще стана президент, но се случи и се гордея с този период. Вярвам, че съм имал някакъв принос за обществото ни и особено се гордея с това, че съм човекът, подписал споразумението за присъединяване, заедно с министър-председателя Ядранка Косор. Това беше върхът на политическата ми кариера. Сега съм отново в университета като професор емеритус, преподавам в докторската степен и композирам.

Последното, което композирате, е операта „Ленън”, чиято премиера беше неотдавна. Как решихте да напишете тази опера?

Повече от десетилетие имах планове да композирам операта „Ленън”. Като юрист бях изумен от убиеца Чапман, че се е възхищавал истински на Ленън и решава да го убие. Защо? Беше ми много интересно. Нямах обаче подходящо либрето дълги години. После станах президент, което ангажира цялото ми време. След мандата ми се случи чудо – един колега, професор от Риека, се обърна към мен и ми каза: „Още ли имаш планове за опера? Имам либрето за теб”. Толкова много се зарадвах, беше страхотно! Така завърших операта през май тази година и до момента сме имали пет изпълнения, много добре приети от публиката. Сега операта е в една платформа – OperaVision, европейска платформа, може да я намерите и в YouTube.

Борис Тадич: Политическата ми стратегия беше помирение

Били ли сте в България?

Няколко пъти. За първи път я посетих през 80-те години на миналия век – много съм стар… Покани ме българското сдружение на композиторите като млад композитор. Беше много интересно за мен. Българите са нация на музиката. Много харесвам фолклорната ви музика. Имате страхотни композитори като Владигеров.

Вече споменахте едно от чудесата в живота Ви, но кое е най-голямото чудо?

Най-голямото чудо и най-важният ден в живота ми беше раждането на дъщеря ми.

На колко години е тя?

На 32, но още си спомням мига, в който се появи вкъщи за първи път. Беше толкова мъничка, толкова миличка. Толкова обичах да се грижа за нея. Второто чудо беше, когато станах президент – никой не го очакваше, дори аз самият. Но се случи. Когато обявих кандидатурата си, хората ми казваха, че нямам шанс, не съм католик, не съм вярващ, от лява партия съм, твърде мил съм бил – ставал съм бил за президент на Финландия или Швеция, но не и на балканска държава. Но ето…

Може би затова са Ви избрали?

Ами, може. Избраха ме, беше много стресиращо, много трудно, но, както Ви казах, се гордея с резултата, а именно - присъединяването към ЕС.

Господин президент, беше много интересно да разговаряме, за мен беше привилегия!

Благодаря Ви, за мен беше удоволствие!