Историята на Таня Димитрова: Жената, която превежда тишината и се изправя срещу смъртта

Рядко се срещат истории като на Таня и животи, изпълнени с непрестанни предизвикателства. А още по-рядко се срещат хора, които успяват да превъзмогнат себе си и думите, че си обречен. Жестовият преводач Таня Димитрова разказва за необикновения си живот, изпълнен с надежда и сила да преодолееш тишината и рака. Тя оживява, напук на страха и трудностите.

"Аз съм Таня Димитрова. По призвание съм човек, който разчупва стереотипи и помага да се измъкнем от тишината. И човек, на който му се налага да се бори с какво ли не", казва тя. 

МИСИЯ ПРЕВОДАЧ: За призванието да направиш информацията достъпна (ВИДЕО)

Таня, която се бори с тишината и стереотипите и която помага на глухите деца да чуват света около тях. Първата жена, която превежда новините на глухите зрители дори по време на COVID-19 пандемията. И която успява да се изправи, въпреки тежката диагноза, че има три вида ракови образувания. 

"Когато толкова близо започне да диша смъртта до теб, човек много преоценява нещата. Моят съпруг ми каза: "Виж прочетох една мисъл и тя много ми хареса и ти предлагам да е нашето верую, че ако края не е добър, това не е края. А що се отнася до тишината – за мен тя никога не е била страшна. За мен тишината е просто един друг свят", споделя жестовият преводач. 

Битките на Таня започват от раждането. Родена в семейство на глухи родители, тя се научава да казва "мама" не с думи, а с жестове.

"Жестовият език е майчин за мен. Без да го съзнавам някак съм го научила. Една много ясна картина в съзнанието ми е как аз разбирам, че моите родители са глухи. Намерило се е някакво дете, което е дошло и е казало: "Родителите ти говорят като маймуни, защото са глухи". Аз се прибирам вкъщи и започвам да плача неутешимо, на въпрос на моите родители: "Защо плача?". Аз започвам да им обяснявам, че съм им сърдита, защото те са ме излъгали. Не са ми казали досега, че са глухи, което показва, че аз по никакъв начин не съм ги разделяла. В онова време, в което аз бях дете не беше готино да си различен. Беше важно да си еднакъв, да си като всички останали, да не се открояваш", споделя тя. 

ДА ПРЕВЕДЕШ ПАНДЕМИЯТА: Таня Димитрова, от която нечуващите научават новините

Таня обаче се откроява, защото натискът върху различните я кара да продължи и да иска да промени живота на останалите.

"В мен се роди мечтата, знаех, че глухите деца имат нужда от пространство, което да не ухае на институция, да има домашен уют. Но в същото време да ги подготвя за големия и труден чуващ свят. Имаше нужда от място, което да подкрепя техните родители в този труден момент, когато чуваш диагнозата: "Вашето дете е с глухота".

Историята ѝ вдъхновява, не само хората около нея, но и сценаристи и режисьори, които заснемат филм за силата на една жена - за преодоляването на всичко горчиво, което животът може да ти поднесе.

"Тихо наследство" - филм за силата на семейството и нуждата да бъдеш разбран

"Един документален филм, който да показва развитието на три деца, три съдби, докоснати от тишината. Всичко течеше много хубаво, нещата се получаваха много добре, наистина вярвахме, че резултата ще бъде чудесен. Докато не се прибрах с рентгеновата снимка и на следващия ден с резултата от скенера и диагнозата, която ми беше поставена. И така трябваше да чуя страшната диагноза за всички: "Имате рак". Това просто обърна всичко и спря да движи целия ми свят", спомня си Таня.

"Има два начина човек да се справи с такава битка. Едната група хора обявяват война на рака и започват битка с него. Аз не съм от този модел хора, не мога да работя с негативен аспект. Това не ми помага.Избрах другия подход. Аз си казах: "Добре, настанил си се в мен. Явно няма как да те изгоня, но нека сключим сделка. Стоиш в мен, кротуваш си, ако можеш поспи по-дълго време и ми дай 10, 15, 20 или 30 години, за да мога да свърша всичко онова, за което съм тук", казва тя. 

"Когато предстоеше най-голямата и страшна операция, от която много трудно се възстанових – бавно и мъчително. Това беше операцията на белия ми дроб. Тогава се срешнах с моя хирург, все още бях в паника, все още задавах въпроси от типа: Колко време след това ще живея? Колко време живее един човек с рак? Една ли, две ли, три години? Броях ги, смятах ги – какво ли ще бъде след две години? А след три? Тогава той се отдалечи от бюрото си, приближи се към мен и никога няма да забравя как ми каза: "Таня, аз утре ще те оперирам само и единствено ако ми обещаеш, че ти истински вярваш, че ние ще се справим, защото аз вярвам. Вярвам, че ти ще живееш, искам и ти да го повярваш", споделя жестовият преводач. 

ДОБРОТО ЛИЦЕ НА ПАНДЕМИЯТА: Таня Димитрова за трудностите пред жестовите преводачи

Още в процес на възстановяване, но вдъхновена от успехите на лечението, Таня се връща към нормалното си ежедневие на консултант в болницата, рехабилитатор в центъра и жестов преводач в телевизията. На 13 март 2020 г. готвейки се за превод на новините в ефир, тя среща следващото си предизвикателство - COVID-19. 

"Моя колежка дойде до мен и ми каза: "Много сериозно някой трябва да отиде за 15 мин., готов за превод на ген. Мутафчийски в Министерски съвет, ти така или иначе си готова искаш ли да отидеш?" Разбира се, въобще не съм мислила и не съм разсъждавала по темата. На това моите близки категорично се противопоставиха, дъщерите ми плачеха, сърдеха ми се, не ми говориха няколко дни. Но самия факт, че имах възможност да бъда част от това успокоение беше важен. Имах съобщения от рода на: "Толкова ни е ценно, че има жестов превод". 

Таня довършва и филма в името на всички, които имат нужда от надежда и за да послужи за пример как няма невъзможни неща, ако човек вярва силно.

„Българската Коледа“: Как слухово-речевата рехабилитация помага на Яна?

"На тези, които се сблъскват с болестта бих им казала в никакъв случай да не дават на черните мисли да нахлуват в съзнанието им. И да не позволяват на страха и ужаса в очите на близките да им влияе. Истински да вярват, да направят всичко възможно да потърсят адекватна медицинска подкрепа", посочва тя. 

"Нагласата е нещото, което изключително много определя успеха. Генетиката е оръжието, но стила на живот дърпа спусъка. Изключително вярвам в това и ние хората имаме възможността да обърнем нещата", споделя Таня.