Икономика на Съединението: Коя част е била по-богата - Княжество България или Източна Румелия

„Александър Батенберг е един от малкото, да не кажа – единственият български държавник, който се е пожертвал в името на осъществяване на национален идеал, пожертвал е не просто позицията си, пожертвал е всичко, с което разполага”. Това заяви проф. Пенчо Пенчев, професор по Стопанска история и история на икономическата мисъл в УНСС в предаването „РеВизия” в Деня на Съединението на Княжество България и Източна Румелия. 

Изложба в Пловдив разказва за живота и ролята на Батенберг за Съединението

Днес е добре да се сещаме, че имаме такива хора и да знаем, че националното ни съществуване като икономика, политика, култура зависи от примера на хора като княз Александър Батенберг, припомни проф. Пенчев.

Той очерта икономическите разлики в двете части на страната. „В Източна Румелия хората са по-внимателни в харчовете си и ги инвестират предимно в образование. В Пловдив най-значимата сграда е на гимназията, докато в Княжество България най-значимите инвестиции са в обществените сгради, ползвани за политически цели. Княз Александър Батенберг е бил доста икономичен, доста внимателен при харчене на публичните ресурси”, каза Пенчо Пенчев. Източна Румелия е била по-богата, по-развита част. Тогава 24% от населението там е градско, допълни проф. Пенчев. 

Българите изразиха почитта си към княз Александър Батенберг

„Като човешки капитал, ориентация на икономиката към световните пазари Източна Румелия е по-развита. Там са големите пазари за производство на розово масло, които изнасят не само в Европа, но достигат и до САЩ”, поясни професорът по Стопанска история. „Не бива да забравяме, че Източна Румелия е по-пострадала от Априлското въстание и от Руско-турската война, но човешкият капитал е там”, допълни той.  

Църквата „Св. Атанасий” в Съединение отвори след мащабен ремонт