Като инфлуенсър с над 140 000 послeдователи в различни социални мрежи, Даяна Йорданова има добър поглед върху тях

Казват, че на тези избори 80-90 хиляди гласа може да се окажат достатъчни, за да се сформира парламентарна група. Като инфлуенсър с над 140 000 последователи, Даяна Йорданова има добър поглед върху това как дигиталното поведение на публичните личности се възприема от младата аудитория. Ето защо в деня за размисъл Николай Беремлийски реши да поговори с нея за присъствието на политиците в социалните мрежи.

Даяна Йорданова е един от най-популярните български инфлуенсъри. Общият брой на последователите и в социалните мрежи Instagram и Tik-Tok надхвърля 144 000. Запазената ѝ марка е да говори са сериозни теми с усмивка.

"В социалните мрежи смятам, че всеки има място, защото това е идеята на социалните мрежи – всеки да може да попадне на правилната за нагласите си аудитория. Въпросът обаче е дали политиците правилно за своя имидж се позиционират там. Мисля, че хората, които се занимават със сериозни професии би следвало да внасят тази сериозна нотка и в социалните мрежи", казва Даяна.

Но какво показват нейните наблюдения?

"Политиците доста дълго време се осланят на тази провокация, независимо дали в социалните мрежи, дали през традиционните медии – те разчитат на нея, но въпросът е докога тя ще им служи и къде е границата. Ако, например, един политик иска да присъства в социалните мрежи, иска все пак да провокира внимание, но и също така да държи линията на това, че има свой авторитет и хората би следвало да му се доверят и би следвало да дадат гласа си за него, тогава могат да вкарат цвят, разнообразие, партнирайки си с други лица, които са по-цветни, по-разпространени като образи в социалните мрежи", казва Даяна.

Според нея част от политиците сякаш не са на мястото си в социалните мрежи.

"Народът го е казал: „Насила хубост не става”. Те щом толкова много искат да се докоснат до младежката аудитория вероятно си имат причини, вероятно търсят начини, но със сигурност не са попаднали на най-точния подход. Много лесно може да се забележи, че те не знаят какво се случва там, не знаят защо са там, не знаят какво да правят там, но пък видимо опитват всячески да са там. И това естествено се забелязва от аудиторията, хората виждат, че тази проява е неестествена и това води до съответния отлив на внимание", посочва тя.

Даяна знае, че потребителите са алергични към фалша.

"Социалните мрежи и хората в тях са много интуитивни, дори и на подсъзнателно ниво, без да си дават сметка, че нещо, което е издадено от езика на тялото или изказа не е автентично – те го усещат и просто не отдават толкова внимание на това, което няма доза истина", допълва тя.

На дигиталния терен някои засилват неформалната риторика с една очевидна цел. "Със сигурност политиците се опитват да се докоснат до хората и се опитват да скъсят дистанцията, но могат да направят това, разговаряйки в съдържанието, което поднасят на своята аудитория. Могат да използват по-достъпни думи, могат да използват по-лесно смилаема информация, но това не означава да влязат изцяло в жаргона", казва тя. И допълва, че според нея не е нужно да има ниска речева култура, която също така не се приема особено сериозно.

"Политиците в социалните мрежи, според мен, би следвало да търсят, да подчертаят своята линия и това, което защитават като идеология в кариерата си", допълва Даяна.

На въпроса дали българските политици губят идентичността си в социалните мрежи тя отговаря:  "Това мисля, че е последната капка в една чаша, която отдавна се пълни. Смятам, че политиците губят идентичността си вече доста дълго време. Това, което наблюдаваме в социалните мрежи, е в резултат на един естествен процес, който продължава вече много дълго."

През 2008 г. Барак Обама преподаде урок по успешно използване на социалните мрежи за изборна победа. 16 години по-късно у нас все още го усвояваме.

"В световен мащаб наблюдаваме успешни кампании в социалните мрежи, защото политиците в световен мащаб имат успешен подход като цяло. Те изграждат имиджа си доста по-съобразено с аудиторията, на която искат да се покажат. В България имиджът на политика е доста размит и независимо в коя платформа се показва политикът. В България той най-вероятно няма да бъде приет насериозно", посочва Даяна.

"Аз лично много по-лесно откликвам на политическо съдържание, което ми е предоставено през инфуленсър, влогър или лице, популярно в социалните мрежи, което аз харесвам и следвам. Тогава се появява този мост. Ако директно видя политик, който се опитва да се натрапи в моето лично пространство в социалните мрежи е много по-трудно да бъда ангажирана, отколкото когато се създаде този мост с лице, което вече е изградено име в социалните мрежи", обяснява тя.

По думите на Даяна онлайн кампаниите на политиците могат да предизвикват разговори и да подбуждат решения в офлайн средата.

"Днес мога да не си кажа: „Eди си кой инфуленсър ми каза, че е по-добре да гласувам и аз ще отида”, но пък като постоянно ставаме свидетели на такъв тип съдържание и подстрекаване към заемане на някаква гражданска позиция – определено това уляга в съзнанието ни и въздейства", смята тя.

Тук обаче на преден план излиза и въпросът за правилата и прозрачността в онлайн средата.

"Темата за регулацията е много дискутирана и смятам, че може би ще мине още доста време, докато се изчисти. На този етап мисля, че социалните мрежи разчитат на естествения подбор, докато някакси нещата се подредят и се стигне до някакво сравнително единно решение. В социалните мрежи в момента се залага на личния подход към регулацията. Ние сами решаваме с какво искаме да се сблъскваме", обяснява Даяна.

"От друга страна има и възрастови групи, които са много подвластни на внушения – говорим за подрастващите - и при тях може би би следвало да има по-изявена регулация. Има родители, които могат да упражняват контрол над социалните мрежи на децата си. Могат да видят какво следват децата, могат да забранят конкретен тип съдържание да не бъде показвано в техните профили. Това е някакъв тип и форма на регулация. Не може, разбира се, да бъда 100% успешен, но кой тип регулация може да бъде 100% успешен", казва още Даяна.

За да бъде регулацията успешна са необходими усилия както от инфлуенсърите, така и от аудиторията, която потребява съдържанието им.

"Има инфлуенсъри, които са много отговорни към съдържанието, което създават и посланията, които отпращат има и инфлуенсъри, които още не са разбрали точно какво влияние имат над хората, които ги гледат. Има и такива, които са сравнително балансирани. Ако трябва да извлечем общата картинка, мисля, че за съжаление все още преобладават тези, които не се съобразяват достатъчно с влиянието, което имат. Със сигурност аудиторията не е достатъчно критична към съдържанието, което може да бъде намерено в социалните мрежи. Има голямо съдържание, което смятам, че не може да бъде там. Има съдържание, което трябва да бъде отбягвано. Но има и позитивна нотка, колкото и малка да е тя, все пак лошият пример също е необходим. Но нека процентът на лошия пример да бъде доста по-малък. Това ще бъде полезно за всяко едно общество", разказва Даяна.

В деня за размисъл Даяна разсъждава над следната дилема: „Понякога и аз самата се замислям дали няма да бъде достойно наказание и протест към тези, за които не искам да гласувам, да не гласувам, но пък дали е наказание или по-скоро ги улеснявам”?

Целия разговор гледайте във видеото.