Според председателя на Института Атанас Атанасов за 5 години средната инфлация в България е 36%

На фона на критиките, че онова което НСИ изчислява като инфлация не отговаря на усещането на хората, председателят на НСИ Атанас Атанасов коментира, че е добре да се прави разлика за какви периоди от време говорим. В предаването „РеВизия” по NOVA NEWS Атанасов пресметна: „Ще ви дам един пример. За последните пет години инфлацията в България, по данни на НСИ, е 36%. Ако гледаме само за последния месец, е значително по-малка”.

Как България ще усети ефектите от митата на Тръмп

Според председателя на Националната статистика всеки човек има индивидуална инфлация и тя се различава от общата за държавата. „НСИ разработи специален калкулатор на сайта си. В него, ако знаете приблизително какви разходи правите през месеца, може да ги въведете и да си сметнете личната инфлация”, обясни той.

Ръководителят на НСИ определи като „абсурдни” твърденията, че една инфлация се показва у нас, а друга - в Брюксел, за да може да въведем еврото. Атанасов обясни различните данни, които се представят. На сайта на НСИ е посочено, че годишната инфлация към януари е 3.7%, а пред Европейската комисия Европейската централна банка представяме инфлация от 2.6 на сто. По думите му съществуват два индекса на потребителските цени. Единият е национален, който е официалният измерител на инфлацията в държавата. Вторият е хармонизиран индекс - той се прави по хармонизирана методология за всички държави в ЕС, за да може да се сравняват инфлациите в различните държави. „За националната инфлация се интересуваме от това което потребяват българските домакинства, без чужденците. При европейската разликата е, че се взимат данните за потреблението на всички, които са на територията на България. Тук влизат и чужденците”, поясни той.

Официално: България поиска извънредни доклади за еврозоната

За да пресметне месечната инфлация, НСИ събира данни за цените на 861 стоки. Статистиците проверяват на място цените в различните градове и така събират над 41 000 цени. Данните се обработват от информационна система и така се изчислява средното поскъпване.

НСИ вече работи по нова методика за изчисляване на поскъпването, която ще позволи да се вижда инфлацията по региони.

УСЕЩАНЕ ЗА ИНФЛАЦИЯ

По повод 135-годишнината си НСИ издаде сборник с вицове и цитати за статистиката. В него попадат и думите на Шарл де Гол – „Статистиката е като късата пола - показва много, но скрива най-важното”. В съвременния свят статистиката е навсякъде и е много ценна. Стига да може да я разчетем, а и да не ѝ се сърдим, когато не показва онова, което ние смятаме, че трябва да изчисли. По традиция статистиката търпи критики най-вече когато става въпрос за инфлацията. И от граждани, и от политици чуваме, че няма как поскъпването да е само 2-3%. През последните седмици НСИ дори беше обвинен от „Възраждане”, че занижава инфлацията, за да въведем еврото.

През януари спрямо декември инфлацията е 2%. За година е малко под 4 на сто. Най-сериозен е скокът при поддръжката на жилищата и плащането на сметките - гони 5%. Поскъпват храните, съобщенията, ресторантите и транспорта. Поевтиняване се отчита при облеклото и обувките. При хранителните стоки, които напоследък привличат вниманието ни най-много, поскъпват краставиците, което е обяснимо - извън сезона им сме. Брашното и хляба поскъпват с над 10% - вероятно е заради по-високият ДДС от началото на 2025 г. Поевтиняват маргарин, домати, колбаси и захар. Ако оставим на страна цените и инфлацията, и други много полезни данни може да се извлекат от огромните масиви с информация, които статистиците събират. Например статистиката изчислява, че в края на 2023 година населението на България е под 6 милиона и половина души. В същото време избирателните списъци съдържат 6 милиона и 600 000 гласоподаватели. Така стигаме до въпроса колко всъщност са избирателите в България. А от броя на населението по статистическите данни трябва да извадим и децата. До промяна на избирателните списъците така и не се стига, въпреки че въпросът за разминаванията с населението, изчислено от НСИ, се поставя от години. Все пак обаче трябва да бъде отбелязано, че с право на глас са и българите, които живеят зад граница.

В същото време данните от преброяването на населението по региони промениха броя на депутатите, които всеки район изпраща в Народното събрание. От районите, в които населението намалява, вече изпращат по-малко народни представители в София.