Неин автор е Михаил Вешим, а поводът е 120 години от рождението на легендарния български илюзионист

Издадоха първата биографична книга за живота на Мистер Сенко. Неин автор е Михаил Вешим, а поводът е 120 години от рождението на легендарния български илюзионист.

Как роденият с името Евстати Карайончев се превръща в Мистер Сенко и защо популярността му го нарежда до Гунди и Лили Иванова – разказ на Запрян Запрянов.

Близки и приятели се сбогуваха с Астор

Така започва трудовият ден на един човек, който може всичко. Например, да прободе с нож жена в сандък. Или, например, да изрече тези думи към своя добър приятел Тодор Живков.
„С Вас си приличаме, другарю Живков, само че аз връщам взетото“  Или… почти винаги. „Здрависах се с един наперен господинчо. Попитах го колко е часът. Той погледна и се втрещи. Часовникът му го беше хванала липсата“.

„В моята младост той беше звезда. Гунди във футбола, Лили Иванова, Емил Димитров… и Мистер Сенко“, каза авторът Михаил Вешим. Идва в София на 13 години. Момче за всичко. Метач в цирка. Спи под пейките. „Обаче усеща у себе си, че има някаква дарба. Помагал е на един мъж – Мистериозният турчин, един френски илюзионист в цирка. И когато си тръгва тоя Мистериозен турчин, му оставя своя магически сандък“

Сандъкът и талантът на младия Евстати раждат илюзиониста, който по-късно се прославя по света. Но първо трябвало да си измисли псевдоним. „Той се е кръстил Мистериозният Сенко. Но печатарите просто нямали място да изпишат „Мистериозния” и останало Мистер. Мистер Сенко“, разказа Вешим.

„Да видя Мистер Сенко беше нещо абсолютно нереално“ , започа своя разказ илюзионистът Ненчо Илчев. Като дете Ненчо Илчев мечтае за среща с Мистер Сенко. Пише му писмо. Седмица по-късно получава отговор. Срещата е възможна.  „И няма да забравя – звъня на вратата и там се показа едно дребно старче с една хубава карирана ризка, с едно панталонче и чехли и каза – какво искаш? Аз търся Мистер Сенко.  Аз съм, отговори той! Казах „аз съм Ненчо Илчев, мислех си, че вече ме познава“.

Мистер Сенко го приема в дома си. И му показва номер с личното си ножче. „Той винаги носеше в своя джоб това ножче. Показваше го ето така – че от тази страна е бяло и от другата страна е бяло. След това казваше – вземам малко червено, намазвам с червено и като направя така и то става червено и от тази страна, и от тази страна“, разказа Ненчо Илчев.

"Най-известният му номер е това със свалянето на главата. Той с това става известен" , припомня Вешим.

Днес голяма част от реквизита на Мистер Сенко се намира в Музея на магията в село Момчиловци, създаден именно от Ненчо Илчев.