Вицепрезидентът подчерта, че върху страната ни не бива да се слага „знак за съмнение”

„Силно вярвам и се надявам, че компетентните национални и европейски органи ще си свършат работата и ще стигнат до истината. Скандалът, който върви, е голям и поставя под съмнение работата не само на българската, а и на европейската прокуратура”. Така вицепрезидентът Илияна Йотова коментира казуса с разследването на българския европрокурор Теодора Георгиева.

Европрокуратурата: Теодора Георгиева е временно отстранена

Припомняме, че тя беше временно отстранена от длъжност заради няколко видеа. Първият клип беше публикуван и изпратен от лице, представящо се за бившия следовател Петьо Петров - Еврото. Твърди се, че е направен в ресторант „Осемте джуджета” и съдържа разговор с Георгиева. Дни по-късно се появи и втори запис, също разпратен до медиите от човек, подписал се като Петьо Петров, на който се вижда бившият следовател с жена, за която отново се твърди, че е европрокурорът.

От офиса на Лаура Кьовеши съобщиха, че са решили да започнат административно разследване за евентуални нарушения, извършени от Георгиева и впоследствие временно я отстраниха от поста ѝ.

„Всички ние като общество, като българи, имаме нужда от това истината да излезе наяве, още повече в навечерието на приемането ни в еврозоната. Не ми се иска върху България да се слага този знак за съмнение”, каза още Йотова.

Проверка срещу свой: Защо Европрокуратурата разследва Теодора Георгиева

След изказването си вицепрезидентът участва в експертен форум, който се организира от Green Transition Forum и Българската аграрна камара, с подкрепата на Dir.bg. Йотова определи форума като навременен и важен в контекста на необходимостта от нова селскостопанска политика.

„България трябва да участва активно в изготвянето на новата Обща селскостопанска политика на Европейския съюз, като защитава своите специфики, както и в коригирането на пропуски и недостатъци. България трябва да бъде субект в изготвянето на програмата, а не изпълнител на решения, които след това ще се окажат неработещи“, заяви тя на откриването на дискусията „Мястото на България в новата визия на ЕК за земеделие и храни“.

Вицепрезидентът изтъкна с тревога, че в последните 20 години България е загубила голяма част от малките и средните стопанства за производство на плодове и зеленчуци, които са гръбнакът на сектора. По данни на браншовата камара има отлив от около 600-700 хил. души в сектора.

„Дълги години в България политическото говорене за земеделието остана клиширано, без да се стигне до дългосрочни решения. Днес обаче сме изправени пред нов контекст – имаме все по-силен обществен натиск да възстановим българското производство, да върнем неговата конкурентоспособност, да гарантираме здравето на гражданите с качествена храна и едновременно с това да развиваме силен бизнес“, посочи Йотова.

Вицепрезидентът определи като ключов момент за България позицията за промяна на европейската селскостопанска политика. „България има традиции в производството на качествени продукти, но предизвикателството днес е добрите традиции и дадености на страната ни да отговарят както на високите изисквания на Европейския съюз, така и да се превърнат в конкурентно предимство“, допълни тя.

Според нея една от основните дилеми е какъв да бъде подходът към вноса на продукцията от трети страни - протекционизъм или прекалено либерални условия, за да не се стига до фалити на европейски, в това число и български производители. „Механизми и инструменти има достатъчно, трябва да бъдат адекватно приложени в защита на европейските фермери“, посочи вицепрезидентът.

Браншови организации за проектозакона за веригата на доставки на храни: Рискува да застраши снабдяването на потребителите

В изказването си Йотова подробно посочи предложенията за преосмисляне на европейските политики във връзка с предизвикателства от вътрешен и външен характер. Тя цитира представения миналата година доклад на Марио Драги „Бъдещето на европейската конкурентност“, в който се призовава за радикална промяна – конкретно увеличение на европейската производителност.

Йотова постави темите за енергийната сигурност и декарбонизацията, като подчерта, че те не трябва да изключват конкурентоспособността и растежа. Във връзка с това вицепрезидентът посочи твърде амбициозната „Зелена сделка“, която завиши изискванията към фермерите, без те да бъдат подкрепени допълнително с финансиране, а бюджетът на програмата беше намален.

Илияна Йотова изброи предложенията на Европейската комисия за редица реформи в европейските политики за конкурентоспособност и устойчиво развитие, като подчерта необходимостта от опростяване на регулациите, на тромавите процедури и дългия бюрократичен път от идеята до решението.

Вицепрезидентът беше категорична, че Общата селскостопанска политика не само трябва да бъде защитена, но и развита съобразно новите геополитически предизвикателства. „Няма как да се съгласим с евентуални предложения за пренасочване на средства, предназначени за селското стопанство към други политики, предложени от Европейската комисия. Такава дискусия вече тече по отношение на пренасочване на средствата от кохезионните фондове към новата политика за превъоръжаване“, подчерта вицепрезидентът.

Редактор: Маргарита Стоянчева
Източник: Пресцентър на Президентството