Данните са предоставени от мащабно ново изследване, ръководено от Университета на Източна Англия

►След 2011 г. се забавя ръстът на продължителността на живота на европейците


►Основните причини са нездравословното хранене, физическата неактивност, затлъстяването и последиците от COVID-19


► Данните за България са тревожни

Увеличаването на продължителността на човешкия живот в Европа се е забавило значително след 2011 г., сочи мащабно ново изследване, публикувано в The Lancet Public Health и изпратено до Сдружение „За достъпна и качествена храна“ и българската аудитория. Проучването, ръководено от Университета на Източна Англия, показва, че лошото хранене, физическата неактивност и затлъстяването, наред с последиците от пандемията COVID-19, са основните фактори за спада в напредъка на общественото здраве.

Според водещия изследовател проф. Ник Стийл „подобренията относно продължителността на живота в Европа са били постоянни през целия 20 век, благодарение на напредъка в общественото здраве и медицината. Но тази положителна тенденция се забавя значително около 2011 г. – главно поради ръст на сърдечно-съдовите заболявания, затлъстяването, високите кръвно налягане и холестерол“.

Изследователите подчертават, че дори съвременните лечения вече не компенсират вредите от лошото хранене и наднорменото тегло.

Снимка: iStock

Изследването използва данни от Global Burden of Disease 2021 – най-обширния анализ на здравето в световен мащаб, обхващащ над 160 държави. В периода 1990–2011 г. Европа отбелязва стабилен напредък, но между 2011–2019 г. той рязко се забавя, а в някои страни дори се обръща в спад. Пандемията от COVID-19 допълнително задълбочава негативните тенденции в периода 2019–2021 г.

Световна комисия предлага нов начин за диагностициране на затлъстяването

Изследователите подчертават, че въпреки това, не сме достигнали "биологичния таван" на човешкото дълголетие – животът на възрастните хора в много страни продължава да се удължава, но предотвратимата смъртност сред младите и средната възраст задържа цялостния напредък.

Положителен пример дават страни като Норвегия, Исландия, Швеция, Дания и Белгия, където ефективни държавни политики ограничават вредното влияние на основните рискови фактори и поддържат високи нивата на обществено здраве.

Снимка: iStock

В контраст, Англия и останалите части на Обединеното кралство отбелязват най-сериозен спад в продължителността на живота, главно заради лошо хранене, сърдечни заболявания и рак.

Какво сочат данните за България и какви мерки могат да бъдат предприети

„Това проучване е изключително тревожно и показателно – не само за Обединеното кралство, но и за страни като България, където наблюдаваме сходна тенденция на задържане или дори влошаване на продължителността на живота. Не можем да решим кризата със затлъстяването само с лечение – нужни са смели политики, които да се насочат към причините: нездравословната храна, липсата на движение и агресивния маркетинг на вредни продукти", заяви инж. д-р Андрей Велчев, председател на Управителния съвет на Сдружение за достъпна и качествена храна и експерт по политики за качество на храните.

Борбата със затлъстяването: Всеки трети първокласник у нас е с наднормено тегло

В отговор на тази нарастваща криза, Сдружението ще предложи национален пакет от мерки, насочени към информираност, превенция и изграждане на здравословни навици от ранна възраст.

Сред тях са:

► поредица от беседи и лекции в читалища и училища в различни региони на страната;

► образователни събития за родители и деца, насочени към пълноценното хранене и двигателната активност;

► дискусионни форуми с водещи български лекари и здравни специалисти, които ще споделят експертни позиции и препоръки към граждани и институции.

Снимка: iStock

Целта е да се създаде широка обществена ангажираност и знание, което да подкрепи нуждата от дългосрочна и последователна политика за подобряване на здравословното състояние на населението.

В подкрепа на тези усилия, Сдружението стана член на SAFE – европейската мрежа Safe Food Advocacy Europe, която обединява организации от цяла Европа в борбата за по-справедлива, безопасна и здравословна хранителна система за всички.

Редактор: Цветина Петрова