Наричат го „свещеника на кайт“

Наричат го „свещеникът на кайт сърфа“. Израснал сред насилие и престъпност, днес отец Рене-Люк вдъхновява млади хора в социалните мрежи с истории за вяра, промяна и свобода. С него ни среща Петя Желева.

„Бог не призовава най-добрите, а прави по-добри онези, които призовава“. Този призив често се среща в християнската проповед и може би описва най-точно историята на отец Рене-Люк. Той среща Бог на 17 години и оттогава не спира да говори за вярата.

Израснали сте в среда на насилие и несигурност. Кой беше повратният момент, който Ви насочи към религията?

Роден съм в Южна Франция, в семейство, преживяло много. Не познавах баща си. Майка ми имаше трима съпрузи и пет деца. Беше сама на 27 години, когато отглеждаше всички нас. Когато бях на 10 години, тя срещна гангстер, който по-късно – когато бях на 14 – се самоуби пред очите ми. Животът ми беше истинска катастрофа. Като тийнейджър бях агресивен – интересуваха ме момичетата, моторите и насилието.

На 19 март 1980 г. бях заведен на конференция в Монпелие, организирана от Ники Круз – бивш лидер на банда от Ню Йорк, който разказа как е променил живота си чрез вярата в Бог. Разтърси ме толкова силно, че реших да отворя сърцето си за вярата.

Как изглеждаше срещата Ви с Бог?

Бях в зала с 2000 души, седях на трибуните и слушах Ники Круз. В края на речта той призова онези, които не познават Бог, да излязат напред.

Кой е хакерът, разкрил фалшивия Брад Пит, измамил французойка с 830 000 евро

Първо се срамувах, но после отидох. Започнах да се моля и усетих силно чувство на присъствие. Трудно е да се обясни – започнах да плача, нещо, което никога не съм правил. Животът ми се промени изцяло. Пожелах да стана свещеник.

Как изглеждаше Вашият Бог?

Нямаше лице или образ. Както когато си влюбен – не го виждаш, но го усещаш и знаеш, че е там. Така е и с Бог – това е любов, която се развива с времето.

Вие показвате различно лице на Църквата. Карате кайт сърф, близо сте до младите хора и до социалните мрежи. Това стратегия ли е или Ваша природа?

Не съм толкова различен свещеник – има и други като мен. Има много свещеници, които не въплъщават традиционния образ на Църквата.

 

Бих казал, че спортът е моята втора религия.

Може ли да кажем, че Вашият образ приближава младите към религията, защото християнската вяра често изглежда далеч от тях?

Мисля, че Бог издига апостоли според нуждите на всяко поколение. Никога не е имало толкова млади хора във Франция, които да искат да бъдат кръстени – и то благодарение на социалните мрежи.

В България се води дебат за въвеждането на религията в училище. Какво мислите по въпроса?

Във Франция има два вида училища – държавни, в които след разделянето на Църквата от държавата не се преподава религия, и частни – създадени от християнски общности, където това е възможно.

В Италия, въпреки разделението, час по религия се преподава във всички държавни училища. Съществуват различни модели.

Съдба на куртизанка: Кои са страховете на момичетата, избрали най-древната професия (ВИДЕО)

Бих се радвал, ако религията се преподава – тя е част от културата и идентичността. Но разбирам, че не може да се наложи на всички.

Ако трябва да кажете едно изречение на човек, който смята, че животът му не струва нищо – какво би било то?

Бих му казал: „Искам да срещнеш Иисус, както го срещнах и аз. Тогава няма как да мислиш, че животът ти няма стойност.“

Какво очаквате от новия папа?

Дори не гледам кои кардинали са кандидати. Господ ще ни даде този, който пожелае. Това е. Имам доверие.

Повече гледайте във видеото.

Последвайте ни