България може да привлече милиарди за гигафабрика за изкуствен интелект

България може да привлече огромна инвестиция за гигафабрика, но ни трябва бързина и амбиция. Това заяви в предаването "Ревизия" по NOVA NEWS председателят на УС на БРАИТ Доброслав Димитров. Той е едно от най-разпознаваемите лица в IT сектора у нас и човекът, създал едни от най-успешните ни IT компании.

Всъщност България вече има сключен договор за изграждането на фабрика за изкуствен интелект в "София Тех Парк". Столицата ни беше избрана сред шест други европейски града за изграждането на подобна мощност на стойност от 90 млн. евро. Това обаче не е достатъчно.

„Тази фабрика е един значим успех и трябва да поздравим Тех парк за това, че ще бъде една от деветте фабрики за ИИ в Европа. Това са мини фабрики за изкуствен интелект. Може би трябва да ги наречем мегафабрики, защото използват няколко мегавата ток. Но е много малко в сравнение с това, което се случва в САЩ. Това е малка стъпка в правилната посока, която показва, че България може да бъде домакин на подобна инвестиция. Гигафабриките са като тази в Тех парка, но по 200, по 300”, посочва Димитров.

Ще стане ли България дом на гигафабрики за изкуствен интелект

Според експерта това, което ще ни донесе инвестицията в "София Тех Парк", е възможност, която ще предоставим на малките компании у нас - да обучават малки модели за изследвания, които да прилагат в собствените си бизнеси. Големият милиарден бизнес от целия свят обаче има нужда от много повече мощ.

Попитахме Димитров как би отговорил на твърдения, че не трябва да се наливат милиони в изкуствен интелект при положение, че в страната ни има толкова недофинансирани сектори – здравеопазване, пенсионери. „Това е нелепо сравнение, това е като да питаме защо да строим 7 и 8 блок на АЕЦ, като можем да ги дадем за пенсии. Петата индустриална революция вече започна и държавите, които развиват високи технологии са тези, които ще са богати. Или инвестираме и имаме пари, или стоим в XIX век и се чудим защо другите са по-богати от нас”, отговори той.

Всъщност дори цялата инвестиция няма да бъде от България като държава. ЕС вече заяви, че отделя 20 млрд. лв. за финансирането на част от евентуалното изграждане на гигафрабрики в страните членки. Тези пари обаче няма да се ползват по същество за фабриките. „Това, което ЕС е обявил за гигафабриките, е за 20 млрд. осъществяване на самата площадка, на самият кампус, който е за ИИ. Скъпото нещо са машините. Държавата не може да си го позволи, няма тя да плаща. Пет-шест компании в света могат да си го позволят. Във Франция инвестицията ще бъде 50 млрд. евро и то с подкрепата на ОАЕ. Ние няма как да си го позволим и няма нужда да го правим. Трябва да е частна инвестиция”, твърди Димитров.

България ще има фабрика за изкуствен интелект

Обикновено големият проблем пред подобни фабрики, освен парите, е енергетиката. Те изискват огромни количества енергия, които много от държавите си по света не могат да осигурят. България обаче, разказва Димитров, има всички условия да си го позволи, защото първо произвежда достатъчно количество, и второ - електропреносната ни мрежа може да поеме подобен товар. „В момента в Ирландия има мораториум за изграждане на гигафрабрики, защото не им е уплътнена мрежата. В Холандия - също. В същото време, заради енергоемката ни индустрия по време на социализма, ние сме изградили станции и подстанции, което ни дава предимство. По информация на енергийното министерство нашата електропреносна мрежа може да пренесе 20 гигавата, а ние ползваме в пиковите моменти 6. Имаме огромно пространство да правим инвестиции”, твърди председателят на УС на БРАИТ. И именно тук е големият шанс на България - страната ни е по средата на Балканите, казва Димитров, което ни позволява да ползваме мрежите и производството и на съседните ни страни.

Имаме ли обаче подготвени хора?

„Това е големият шанс на България. Във всичките технологии не ти трябват много хора, а добре подготвени. Ние сме лидер като таланти в Източна Европа по този въпрос. Имаме всичко - АЕЦ „Козлодуй”, по средата на Балканите, можем да ползваме внос от други страни. Имаме подготвени хора - нещо, което не може да се придобие ей така. Имаме свързаността - минават много гръбначни оптики. В НАТО и ЕС сме, което е важно за сигурността на такава инфраструктура. Целият свят търси такива локации. Единственото нещо, което ни трябва, е амбиция”, смята експертът. Той допълва, че ако не го направим сега, то никога няма да успеем и че до 2030 г. по света ще има 240 гигавата при построени 60 до момента. Държавите, които се възползват от тази инвестиция, ще печелят. След това всеки ще си подобри мрежите и България няма да има шанс да се конкурира.

Как изкуственият интелект помага на бизнеса

Според Доброслав Димитров петата индустриална революция е свързана с производството на интелект. Държавите, които започнат да произвеждат интелект, ще получат силата, която преди години притежаваха страните, произвеждащи стомана и електричеството.

Министерството на иновациите: Опитваме се да привлечем инвеститор

Пред камерата на „РеВизия“ застана и заместник-министърът на иновациите и растежа проф. Георги Ангелов. Той заяви, че държавата е в контакт с потенциални инвеститори за гигафабрика у нас, но добави, че не може да разкрива подробности. Зам.-министър Ангелов подчерта, че според евроизискванията държавата може да инвестира между 3 и 5 милиарда лева за изграждането на инфраструктурата около подобна мощности, тъй като има ограничение средствата от националните бюджети и европейското финансиране да покриват до 35% от общата стойност. Останалото трябва да дойде по линията на публично-частното партньорство.

„Европа цели да направи четири гигафрабрики, затова са отделени 20 млрд. евро. Има шанс и ние да участваме, но това са няколко милиарда евро, които да поеме държавата. Ние правим своите проучвания, защото пари трябват и в други области - енергетика, здравеопазване”, посочи Ангелов. По думите му въпросът за енергетиката и осигуряването на нужните мощности също е сложен. Според разчетите за това ще е трябват допълнително средства – поне няколко милиарда лева.

Що е то фабрика за изкуствен интелект?

В икономиката има термин, наречен Ефект на Кантийон. Той е кръстен на френско-ирландския икономист и политик Ришар Кантийон. Накратко ефектът се отнася до момента на печатането на нови пари и инфлацията. Теорията предполага, че онзи, който има информация в аванс, че предстои поскъпване, няма да го усети. Тай ще купи стоки на евтините цени и когато удари инфлацията, ще ги продаде много по-скъпо и ще спечели много. Разказваме ви тази теория, защото тя днес може да бъде приложена на съвсем друго място, извън финансите - в света на технологиите. Намираме се в началото на т.нар. пета индустриална революция, която ще определи бъдещето на света за години напред. Тези, които днес овладеят и създадат условията за разработване на технологиите на бъдещето, ще са големите печеливши, просто защото след време ще ги продават много скъпо. Те ще управляват света.

Тези, които са предусетили накъде духа вятърът, ще са тези, в чиито платна той ще духа най-силно в бъдеще. Точно заради това е и тази ожесточена битка между САЩ и Китай. Не си мислете, че става дума за някакво обикновено геополитическо надмощие. Тук говорим за ключа на бъдещето, а той е технологиите и изкуственият интелект. Както се досещате, Европа изостава и тук. Докато конкурентите ни от години наливат стотици милиарди в компаниите, които днес наричаме пионери в изкуствения интелект, Европа решава други проблеми - основно климатични.

Едва през последните две години, след като видяхме с очите си огромната мощ на езикови модели като ChatGPT, Брюксел реши, че е време да действа. Така се роди идеята за създаването на шест нови фабрики за изкуствен интелект в Европейския съюз, разположени в шест отделни държави. Добрата новина - България е една от тях. Страната ни спечели финансиране от 90 млн. евро, благодарение на добрата работа на експертите на „София Тех Парк” и Инcтитyтa зa ĸoмпютъpни тexнoлoгии и изĸycтвeн интeлeĸт (ІNЅАІТ).

Българската фабрика ще се казва BRAIN++ и трябва да бъде завършена през 2026 г. Тя ще включва суперкомпютъра Discoverer++, ще събира системи за изкуствен интелект, ще има генеративни модели за наблюдение, роботика, ще разработва езикови модели. Да имаш такава фабрика - при това една от първите шест в Европа, е огромна чест и огромно предимство, което трябва да използваме по най-умния начин. Можем да използваме тези мощности в много направления. Например - poбoтиĸa, индycтpия, ĸocмичecĸи изcлeдвaния, здpaвeoпaзвaнe, ceлcĸo cтoпaнcтвo, фapмaция, yпpaвлeниe нa бeдcтвия, лoгиcтиĸa и гpaдcĸo плaниpaнe, paбoтa c мoдeли зa пpилoжeния нa бългapcĸия eзиĸ.

Изкуственият интелект ще бъде навсякъде и който първо усвои неговата работа и производствените му процеси - той ще печели. Засега България е в добра позиция, заедно с останалите пет държави - Австрия, Франция, Германия, Полша, Словения. Но достатъчно ли е това? Може би дойде времето да си поговорим и за следващото ниво - гигафабриките. Те са огромни производствени мастодонти за чипове за системи за изкуствен интелект, за полупроводници, артериите, по които софтуерът на ИИ ще се движи. Те обаче струват милиарди. Затова и ЕС взе още едно важно решение - да осигури 200 млрд. евро за развитие на изкуствения интелект на Стария континент. Това стана по време на среща в Париж през февруари. България даде заявка, че ще се бори за част от това финансиране.

Повече гледайте във видеата.