Сред осмелилите се да изминат 120 км има родолюбци от всякакви възрасти
България притихва под воя на сирените. В този ден за пореден път Околчица е най-високият връх на родолюбието. Традиционно там се стичат хора от цялата страна.
Поля е сред най-малките походници, тръгнали тази година по пътя на Ботев. Споделя, че походът, потеглил от площада, е преминал успешно. Тя е само на 6 години, но вече има тренинг да минава 120-километровото трасе от Козлодуй до Околчица. Дори за четвърти път е за поход.
А Венелин Петров има поне два лични повода да е щастлив, че минава по стъпките на Ботев.
Отбелязваме Деня на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България
"Първата причина е, че за първи път съм със своята дъщеря на похода, която се представя страхотно. Тя е един малък герой на цели 6 години и половина", разкрива той.
Казва се Рая и е разбрала колко е трудно човек да мине този дълъг път. И се зарича, че ще дойде на поход и догодина, макар да се е изморила.
Харесва ѝ да носи и тениска с надпис "ветеран", която избрал татко ѝ.
"Ние сме завършили Езиковата гимназия, имаме по някакъв начин общо с нея и ходим заедно с учениците. И понеже сме по-големи от тях, сме ветерани. Ама имаме си и малки ветеранчета, които са тръгнали по стъпките на тати", споделя с гордост бащата.
Другият повод за радост и гордост за него е още по-личен - той за 20-та година е на похода, което той определя като своеобразен юбилей. И си пожелава поне още 10-20.
За 77-ми път колоната тръгна от Козлодуйския бряг на 28 май сутринта. Най-уморително беше най-дългото трасе между село Софрониево и Борован. Само за 1 ден колоните минаха 41 километра. Въпреки това много хора от различни краища на България минаха по стъпките на Воеводата и всеки имаше свой мотив.
"Силата на духа се вижда на хората, на нашита прадеди, нашите бойци, които са преминали по този път, които са се борили за Освобождението. Хубаво е наистина човек да мине поне веднъж по този маршрут, за да усети силата", смята Сергей Гошев от Козлодуй.
Навсякъде, където минаваше походът, хората ги посрещаха, а много от тях тръгваха с колоните към Околчица, за да си говорят за Ботев така, както Януш Георгиев го прави за 11-та поредна година. Разказва ни, че преди 149 години четата е посрещната само от трима души на Козлодуйския бряг.
С митинг-заря във Враца отбелязват 149-aта годишнина от гибелта на Христо Ботев
Ден по-късно на Милин камък е най-тежкото сражение, в което загиват 20 души от дружината, а останалите поемат към местността Речка.
Според историка Денислав Георгиев именно на това място най-силни стават атаките на башибозуците и редовните османски войски. "В доста окаяно състояние са самите четници и четата, затова са принудени да поемат към балканската част", разказва той.
Поемат нелекия път към върха на планината и към бесмъртието. Ентусиастите, тръгнали по стъпките им, не са сигурни дали днес има достатъчно хора, способни на такава саможертва.
А 5-годишният Кардам опитва по свой начин да даде пример за родолюбие. Идвайки с цялото си семейство, за пореден път чак от Англия, специално е научил и рецитира обичан стих.
Последвайте ни