Опасна ли е за хората шарката при овцете и козите

Огнищата на шарка по овцете и козите в страната продължават да се увеличават, като най-засегната остава област Пловдив. По данни на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) от началото на годината са регистрирани 105 огнища на заболяването, което е засегнало над 10 500 животни. В Пловдивска област случаите са 93, а засегнатите овце и кози – над 8 500.

В ефира на „Твоят ден“ доц. Койчо Коев, директор на Центъра за оценка на риска по хранителната верига, обясни, че шарката по дребните преживни животни е „старо, добре познато заболяване“, привнесено в Европа още през Средновековието. Той подчерта, че няма опасност за общественото здраве.

Огнища на шарка по овцете в няколко области у нас: Как се разпространява заразата

„Няма нищо общо между тази шарка и едрата шарка при хората, която е изкоренена още през 1980 г. Хората не бива да се притесняват – заболяването не е опасно за тях“, категоричен бе доц. Коев.

По думите му мерките при констатирано огнище са непопулярни, но необходими: „Зоосанитарните мерки включват бърза диагностика, контрол на движението, дезинфекция и, за съжаление, ефтаназия на контактните и болни животни“.

Специалистът посочи, че разпространението на болестта е било улеснено от няколко събития: „Съвпаднаха няколко фактора – кампанията по стрижбата на овцете, религиозният празник Курбан Байрам, а в момента се намираме и в началото на случната кампания, което предполага движение и смяна на животни“.

Доц. Коев увери, че няма риск заразено мляко да попадне в търговската мрежа: „БАБХ прекрати изкупуването на сурово овче и козе мляко от Пловдивска и Хасковска област. Всички необосновани движения на животни и достъп на външни лица до стопанствата са ограничени“.

Около 60 огнища на шарка по животните са регистрирани у нас от началото на годината

Той даде и съвети към стопаните: да не споделят общи пасища и водоизточници, да не купуват животни от нерегламентирани търговци и да поддържат добра биосигурност. „Вирусът на шарката може да издържи месеци в сухи корички и при сравнително ниски температури, затова вниманието трябва да е повишено“, предупреди експертът.

Според доц. Коев климатичните промени и социално-икономическите фактори влияят върху поведението на вирусите и налагат по-строга биосигурност: „Мерките трябва да вървят заедно с промените. Стопаните трябва да бъдат гъвкави и да спазват базисна хигиена на поведението – кой влиза в стопанството, откъде идват животните и дали имат ясен здравен статут“.