Ние сме много традиционно и капсулирано общество, смята психологът Александра Петрова

Въвеждането на еврото в България се сблъсква не само с икономически аргументи, но и с дълбоки психологически и културни бариери. Социолозите отчитат, че голяма част от обществото възприема лева като символ на националната идентичност и финансовата стабилност, а преминаването към новата валута буди опасения за загуба на контрол и поскъпване на живота. Народопсихологията, формирана от исторически травми, икономически кризи и недоверие към външни институции, играе ключова роля в това отношение. 

Етикетиране в евро и лева: Двойното обозначаване на цените вече е задължително

"Българите, като нация, не сме много склонни да приемем новото, ние сме много традиционно и капсулирано общество. Когато има нещо неизвестно, автоматично то се приема като опасно. Така по-лесно се стига до когнитивно плато - има нова ситуация с много неясноти. А някоя социална група пълни тези бели полета с опасности, на които сме по-склонни да вярваме. Тук се намесва когнитивният дисонанс - досега сме знаели, че едно нещо работи  и е правилно, а сега ни се казва, че еврото ще е по-добре и се появява съпротива, която преминава в няколко фази. Намесват се и процеси на слухове и конспирации. Когато няма добра социална архитектура, хората започват да се радикализират и обществото се поляризира. Трябва да имаме усещане за контрол над процесите. Мнозина са склонни да хиперболизират страховете си. Те могат да се борят чрез говорене с примери", обясни психологът Александра Петрова в студиото на предаването "Твоят ден" по NOVA NEWS. 

Нейният колега Михаил Михайлов от своя страна посочи, че когато народът е поставен пред ново и значимо събитие, каквото е приемането на еврото, неизбежно се реагира с тревожност и емоция. "Впоследствие този емоционален отговор се коригира след обработка на информацията, която ни предоставя средата. Празнотите обаче се запълват с наличното в нашето съзнание като личен опит и модели на поведение. Българската история е изпълнена с примери на промени, които не са били добри за страната и на базата на тази информация е по-лесно нещо ново да се приеме с недоверие и скептичност", отбеляза Михайлов. 

Целия разговор гледайте във видеото.

Редактор: Цветина Петкова

Последвайте ни