Комуникацията и управлението на страната: Какво послание оставя политическото говорене

Toва е вече пети вот на недоверие и сред обществото има една нагласа, че той няма да мине. С тези действия може да се каже и че опозицията намалява силата на този вот. Това каза в предаването „Твоят ден” на NOVA NEWS доц. Евелина Христова, департамент „Медии и комуникации” на Нов български университет. Според нея при подобна политическа ситуация е редно и гражданите да бъдат адекватно интегрирани към процеса по начин, по който да обществеността да може да приеме, разбере и обмисли мотивите и да вземе своята страна.

„В момента виждаме, че никой не печели от такава комуникация. Интересно е, че през последните 30 – 35 години страната ни е претърпяла множество промени, но публично нивото на проява, като вътре се включват не само стилът на говорене, лексикалният запас и външния вид – дори и мимиките на лицето – започва да пада надолу”, посочи още Христова.

Вотът на недоверие: Каква подкрепа ще съберат от опозицията за вота на недоверие и стабилно ли е правителството

Според нея тези фактори могат да повлияят негативно на общуването с електората и привличането на нов такъв.

„В един вот всяка страна трябва да има шанс да изнесе мотивите си, за да се стигне до конструктивен дебат. И в предишните четири вота обаче видяхме, че това не се случи. Най-малко – виждаме много слаба аргументация на този вот”, каза експертът по комуникации Максим Бехар. Грубото политическо говорене, в комбинация с демонстрациите, съпровождащи процеса, Бехар определи като преминаване на допустимата граница.  

Според него подобно поведение би могло да донесе негативни последици върху общия тон и настроения в обществото.

„Комуникацията е изключително важна в момента, дори на фона на всичко, което се случва в обществото. С една добра комуникация всяка група, дори и нова, би могла да се открои и да има преднина при избора ѝ”, каза още експертът.

След срещите за мир в Украйна: Какво ни каза поведението на световните лидери

Целия разговор вижте във видеото.