
Снимка: iStock
Изследване върху над 1100 вида животни показва, че ролята на половите хромозоми, конкуренцията и родителските грижи влияят на дълголетието
Не е изненада за никого, че жените живеят средно по-дълго от мъжете и това е вярно във всяка една държава по света.
Според последните данни общата им продължителност на живота е около 74 години, в сравнение с 68 години за мъжете. Това универсално откритие отдавна интригува изследователите, които се опитват да го обяснят с по-честото поемане на риск сред младите мъже, по-голямото излагане на инциденти или конфликти, или дори със защитната роля на допълнителната Х хромозома, която жените имат. Но картината остава непълна.
Дълголетието в медицината: Не само продължителност на живота, но и години, изживени в здраве
Мащабно сравнително проучване, проведено от Йохана Щерк и нейните колеги от Института за еволюционна антропология „Макс Планк“ в Лайпциг, предостави нови изводи. Анализирайки данни за дълголетието от 1176 вида – 528 бозайници и 648 птици – както в дивата природа, така и в плен, екипът откри закономерност... или почти. При 72% от изследваните бозайници женските са живели по-дълго – със средна продължителност на живота от 12 до 13% по-дълга. Но при птиците изненадата е обратна: при 68% от видовете мъжките са оцелявали по-дълго – с около 5%.
Тази промяна категорично подсказва, че половите хромозоми играят роля в дълголетието. При бозайниците женските имат две Х хромозоми, които им осигуряват форма на генетична „защита“ срещу определени вредни мутации. Обратно, мъжките имат само една Х хромозома, сдвоена с много по-уязвимата Y хромозома. При птиците системата е обратна: женските носят две различни хромозоми (Z и W), докато мъжките носят ZZ хромозоми. В този конкретен случай женските плащат цената по отношение на продължителността на живота.
„Но това, което беше много интересно, е, че открихме изключения“, подчертава Фернандо Колчеро, съавтор на изследването. „И с тези изключения нашата идея беше да тестваме други еволюционни хипотези, които биха могли да обяснят тези разлики между половете“. Един фактор се откроява по-специално: системата за чифтосване.
При широко разпространените полигамни бозайници конкуренцията между мъжките за достъп до женските съкращава живота им. Никол Ридъл, биолог от Университета на Алабама, обяснява: „Поради тази конкуренция индивидите – обикновено мъжките – инвестират в черти, предпочитани от половия подбор, като например голям размер на тялото, впечатляващи рога или декоративно оперение. Производството на тези черти е скъпо, а борбата за размножаване често води до битки с други мъжки“. Повече енергия се отделя за съблазняване или борба и следователно – по-малко за оцеляване.
Птиците не са изключение: при полигамните видове мъжките също плащат висока цена за своите сексуални прояви.
„Това може да обясни защо предимството на мъжките при птиците е значително по-ниско от предимството на женските при бозайниците“, казва Пау Каразо, биолог от Университета на Валенсия. При последните генетиката и половият подбор дърпат в една и съща посока – в ущърб на мъжките. Докато при птиците натискът сякаш се балансира: мъжките страдат от конкуренцията, но женските са тези, които носят генетичния недостатък.
Друг фактор изглежда играе роля: родителските инвестиции. При повечето бозайници женските поемат по-голямата част от грижите за малките си. Тази защитна роля може да е благоприятствала еволюцията на по-дълъг живот за тях. „При дълголетните видове като хората или други примати е предимство женските да оцелеят, докато потомството им достигне полова зрялост“, обяснява Щерк.
Някои видове обаче не следват този модел. „Хищните птици са противоположност на всичко, което наблюдаваме другаде“, възхищава се изследователят. По-големи и по-агресивни в защитата на територията си, женските орли и соколи осигуряват защита... и въпреки това живеят по-дълго от мъжките. Мистерия, която остава неразгадана.
Тези разлики в продължителността на живота между половете са по-слабо изразени в зоологическите градини, отколкото в дивите популации, отбелязва още Каразо. Животът в плен намалява външния натиск – хищничество, болести, боеве – които усилват естествените различия. Това може да е една от причините, поради които разликата в продължителността на живота между мъжете и жените също има тенденция да се свива в съвременните общества, въпреки че няма шанс да изчезне напълно.
„Все още има много силно кодирани разлики – физиологични и генетични – между мъжете и жените“, посочва Фернандо Колчеро и пояснява: „Кой знае докъде ще ни отведе медицината, но като цяло не очакваме тези разлики да изчезнат напълно“.
Редактор: Мария БарабашкаПоследвайте ни