Синдикатите подкрепят ръста, но го смятат за недостатъчен, докато работодателите виждат в него катализатор на инфлацията и икономически риск

Минималната работна заплата от 1 януари 2026 г. се предлага да бъде 1213 лева (620 евро). Това стана ясно по време на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, където социалните партньори обсъдиха новия размер. По темата не беше постигнато съгласие, като правителство, синдикати и работодатели останаха на противоположни позиции. Това ще бъде първата минимална заплата, определена в евро.

На заседанието на тристранния съвет бяха обсъдени проект за изменение на Кодекса на труда и постановление за определяне на минималната работна заплата (МРЗ) от 2026 г. Председателстващият заседанието Томислав Дончев обобщи, че по първа точка всички страни са подкрепили проекта, с изключение на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), докато по темата за МРЗ е имало различни становища.

Тристранният съвет определя размера на минималната заплата за следващата година

Правителственото предложение, представено от министъра на труда и социалната политика Борислав Гуцанов, е от 1 януари 2026 г. минималното възнаграждение да стане 1213 лв., или 620.2 евро. "Това е с 69 евро повече от настоящата, която е 1077 лева", поясни той.

Гуцанов призна, че позициите са разнопосочни: "Знам, че синдикатите мислят, че е малко, а другите, че е много. Винаги има подобна дискусия, но считаме, че да не се вдига МРЗ е недопустимо." Той изтъкна, че страните от Централна и Източна Европа имат най-ниските минимални заплати в ЕС, като българската е най-ниската, а тази в Люксембург – най-високата. "Ние още сме с най-ниската МРЗ въпреки последните ръстове. Считаме, че по този път трябва да вървим", заключи Гуцанов.

Категорично против увеличението се обявиха от Асоциацията на индустриалния капитал в България. "Против сме, защото тя нарасна с над 50% заради порочна формула, която изпреварва икономиката 2.5 пъти", заяви Добрин Иванов от АИКБ. Той контрира аргумента на Гуцанов, като посочи, че макар България да има най-ниската тотална МРЗ, тя не е най-ниска спрямо производителността на труда на глава от населението. "Когато е ниска производителността, няма как и МРЗ да не е ниска", каза Иванов. Като основен аргумент срещу увеличението той изтъкна, че през последната година политиката по доходите е била "основен катализатор на инфлацията".

Лидерът на КНСБ Пламен Димитров отхвърли тезата, че доходите движат инфлацията. "Тя беше генерирана от други фактори. Много е важно да се следват фактите и да се твърди истината", заяви той. Според него именно доходите стимулират икономиката чрез потреблението на домакинствата, което от своя страна подкрепя фирмите. Димитров се обяви и против апелите на МВФ и Фискалния съвет за замразяване на доходите в публичния сектор.

Наред с МРЗ, социалните партньори разгледаха и промени в Кодекса на труда, които дават възможност на родители на деца между 8 и 12 години да се договарят за гъвкаво работно време.

Последвайте ни