Защо се стигна до вълната от насилие през последните дни и има ли чувство за безнаказаност?

Законодателството, което служи за превенция срещу насилието, в България е много добро, но не се прилага. МВР, съвместо с охранителните фирми, може да изготви адекватни промени в Закона за охранителната дейност, които да дадат повече правомощия на служителите по сигурността в моловете. Това каза криминалистът Иван Савов в ефира на "Здравей, България".

"В момента охраната няма право да направи личен обиск, нито да задържат. Могат основно да се намесят при ескалация на напрежението. Охранителите са недостатъчно като брой и недобре обучени, не са и мотивирани. А те са гръбнакът на опазването на реда в големите търговски центрове. Най-сериозните престъпници в голяма част от живота си са били жертви на насилие от ранна детска възраст и са привикнали да решават конфликтите така. Криминалните сериали в ефира също влияят. Българските политици също употребяват агресия - вербална", коментира Савов.

Сигурността в моловете: Кой проверява посетителите за ножове или други опасни предмети

От своя страна психиатърът д-р Веселин Герев изрази мнение, че агресията се поражда в семейството. "Насилието започна да се генерира в обществото преди около 30 години, постепенно набираше скорост и сега берем плодовете на усилията си. Един насилник се отглежда, в семейството е имало агресия, независимо вербална или физическа. Случаите ще стават все повече, защото избива ескалацията на напрежението. Жените насилници стават все повече. В психиката на подрастващите настъпват няколко кризи - сред тях на авторитетите, на приоритетите, важна е и споделената отговорност на родителите, те трябва да бъдат привлечени като съпричастни към престъпно деяние на своето дете", заяви психиатърът.

На свой ред психологът д-р Велислава Донкина смята, че действително насилието се увеличава. "Не само родителите, но и обществото се държи като непораснало дете. Отсъствието на авторитетите също е важен фактор за порастването и възпитанието. Рестрикцията е важна мярка, която показва, че вътрешната задръжка не помага. Снимането и качването, с цел търсене на социална подкрепа, показва базова несигурност. По-строгите рестрикции показват безпомощност, училищните психолози трябва да бъдат по-опитни и подготвени хора. Нямаме и закони за психотерапията и психологическото консултиране", отбеляза д-р Донкина.

Психолог: Агресията при младите е лавина, децата са лакмус за болното ни общество

Любомир Крилчев от UNICEF България посочи, че според изследване, проведено преди 5 години, всяко второ дете е било жертва на някоя от формите на насилие. "Оказва се, че малчуганите не могат да се чувстват сигурни в дома си, в училище и на обществени места. Насилието и отговора му изисква координация между различни системи - правосъдие, училище, семейство, социални служби. УНИЦЕФ подкрепя програми, свързани с родителство и училищна среда, за да се осъществи превенция към насилието, все повече хора трябва да се ориентират към тях. Трябва да има наблюдатели, които да валидират насилника, той търси одобрение, защото не се е почувствал значим до момента", каза Крилчев. 

В ефира на предаването „Твоят ден” по NOVA NEWS детският психолог Анна Влаева заяви, че проблемът с насилието трябва да се разглежда в глобален контекст. „Когато сме свидетели на това, че агресията в обществото се използва като основен подход за решаване на конфликти, за взимане на власт или за постигане на каквито и да е цели, тогава децата възприемат същия модел като основен инструмент за общуване. Това не бива да се разглежда като изолиран инцидент – това е напълно логичен резултат от обстановката”, каза тя.

По думите на криминалния психолог Неделчо Стойчев, двата случая от последните дни представляват насилствени прояви. „Става дума за начина, по който се възпитават и възпроизвеждат определени поведенчески модели представителите на т.нар. ромска общност. Както видяхме в репортажа, дори майките на тези деца се опитват да дават съвети и изразяват недоволство от начина, по който учителите преподават, директорите ръководят и т.н. Когато се стигне до изместване на фокуса, трябва да посочим, че самите представители на тази маргинализирана група в нашето общество са източник на престъпност – от най-ранна възраст до по-късните етапи от живота им. Затова тези прояви не бива да се разглеждат като единични инциденти, а като поредна стъпка в процеса на криминализиране на поведението в тази общност”, коментира той.

Красимир Вълчев: Няма да слагаме металдетектори във всички училища

Според Асен Александров от Сдружението на директорите в средното образование, решението да се поставят металдетектори на входовете на училищата е безсмислено. „Детекторите просто няма да свършат никаква работа. Всяка сутрин по 600 ученици преминават през входа за 10 минути. А през междучасията всички излизат на двора. Няма как да проработи. Колко души минават през детектори на летището за 5–10 минути? Това не е приложимо тук. Освен това, едно дете може да бъде нападнато с предмет, взет от кабинета по физика, или да бъде пребито с ритници. Това не е същинският проблем. Ние се опитваме да неглижираме причините. А те са дълбоки. Освен това, вие – медиите – виждате само една стотна от реално случващата се агресия. За нея се говори само когато стане нещо фатално”, заяви той.

Целия разговор гледайте във видеото.

Редактор: Цветина Петкова

Последвайте ни